1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1160
ГР. С., 18.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.10.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №488/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. В./ като наследник на Р. Ц./ срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу Министерство на труда и социалната политика /МТСП/ с пр. осн. чл.1 от З. за сумата 10149 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни откази на Агенцията за социално подпомагане /АСП, Агенцията/ за отпускане на социална помощ и от незаконосъобразни действия на служителите на Агенцията, изразяващи се в неетично отношение към първоначалната ищца Ц. – диктували й да напише молба и декларация с невярно съдържание.
За допускане на обжалването касаторката не сочи ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, като обща предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, нито обосновава допълнителните по т.1-3 от същата разпоредба. Липсата на ясно и точно формулиран правен въпрос от предмета на спора е достатъчна, за да не се допуска обжалването / ТР №1/19.02.10 г./. Освен това, както е разяснено в това ТР основанията за допускане на обжалването са различни по цел и предпоставки от тези по чл.281,т.3 от ГПК /незаконосъобразност и необоснованост на решението, на които се позовава касаторката/ и не съвпадат с нито едно от тях.
АС е изложил две групи съображения за неоснователността на иска, всяка от които води до отхвърлянето му: На първо място не са налице елементите от състава на специалния деликт по чл.1 от З.: Отказът за отпускане на социална помощ е индивидуален административен акт, който като издаден от компетентен орган в предписаната от закона писмена форма, не е нищожен, не е обжалван по съответния ред и не е отменен като незаконосъобразен. Затова не се установява противоправност на акта като основание за обезщетяване на доказани вреди от него. Не се установяват и твърдяните противоправни / неетични/ действия на служители на администрацията, които са задължени да съдействат на гражданите като им разясняват упражняването на административните им права. Не е установена пряка причинна връзка между отказа и действията на администрацията и вредите, които ищцата твърди, че е претърпяла.
На второ място не се установява сочените в исковата молба служители от администрацията да са служители на МТСП. Според твърдяното и установеното по делото те са служители от администрацията на АСП, която е самостоятелно юридическо лице. Следователно МТСП не е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по иска.
В изложението към касационната жалба се съдържат доводи само срещу извода на въззивния съд за липсата на пасивна легитимация на ответника по иска. Дори да се приеме, че с тях е поставен правен въпрос за това кой е легитимиран да отговаря по иска, съобр. чл.7 от З. и чл.205 от АПК, този въпрос: Не е единственият от значение за спора, като обща предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК.. Не се установява да е решаван противоречиво от съдилищата / чл.280, ал.1,т.2 от ГПК/ – представеното решение №344/06 г. на ВКС, ТК е за правоприемството при прехвърляне на предприятие по чл.15 от ТЗ и е неотносимо към предмета на настоящото дело. Не е обосновано и значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото / чл.280, ал.1,т.3 от ГПК/, според разясненото в ТР №1/10 г. съдържание на тези предпоставки.
Освен това по въпроси, свързани с приложението на З., вкл. за легитимацията по чл.7, е постановено ТР №3/05 г., което дава указания по тълкуването и за еднаквото прилагане на закона. В т.5 от това ТР е посочено: „Съгласно чл.7 от З. исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 З., от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи – юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност”. Приетото от въззивния съд по въпроса за пасивната легитимация на ответника е съответно на тази практика.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №892/10 г. от 13.04.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: