О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1161
София, 04.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3773/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Б. ” при „Б.-АД, чрез пълномощник адв.Н. Н., срещу решение № 1523/ 05.03.2015 г. по гр.д.№ 4280/ 2014 г. на Софийски Градски съд, въззивно ГО, ІV-а състав.
Ответникът по касационната жалба Л. Н. Л.,чрез пълномощник адв.С. О., в писмен отговор я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІ-78-358/ 02.01.2014 г. по гр.д.№10441/2013 г. на Софийски районен съд, 78 състав при правилна квалификация по чл.55 ал.1 ЗЗД вр.чл.221 ал.2 КТ на иска за заплащане на сумата 436,36 лв. представляваща удържано трудово възнаграждение от ищцата поради дисциплинарното уволнение.С акта на първоинстанционния съд са уважени предявените от ищцата-ответник по касационната жалба в настоящото производство, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, като е признато за установено, че дисциплинарното й уволнение , извършено със заповед № 11/11.01.2013 г. е незаконно и същата е отменена, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност управител на магазин , касаторът е осъден да й заплати: на основание чл.225 ал.1 КТ сумата 7 200 лв. обезщетение за времето през което е останала без работа за периода от датата на уволнението до датата на предявяване на исковата молба,ведно със законната лихва от 11.03-2013 г. до окончателното плащане ; на основание чл.128 т.2 КТ/с изменена квалификация по чл.221 ал.2 КТ от въззивния съд/ сумата 436,36 лв. ,ведно със законната лихва от 11.03.2013 г.; основание чл.224 ал.1 КТ сумата 933,38 лв.за 14 дни неползван платен годишен отпуск,ведно със законната лихва от 11.03.2013 г. до окончателното плащане.Последните два осъдителни иска са отхвърлени до пълния претендиран размер и в тази част решението е влязло в сила.
В исковата молба ищцата изрично е заявила,че претендира възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.С отговора на въззивната жалба е уточнила,че исковата молба не включва искане за възстановяване на работа. Въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността управител в магазин . На 23.11.2012 г. е постъпило оплакване по електронен път от клиент , който заявил,че месечният му абонамент е в размер на 27,30 лв., а заплаща минимум 30 лв.При справка установил, че към предоставяната му услуга има и такава за любим номер.Посочил е, че ищцата без да го уведоми е активирала тази нежелана от него услуга , че той не е подписвал документ за ползването й и че като любим е избран номер, който не фигурира в неговия списък с контакти.С обжалваната заповед на работодателя като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание уволнение е отразено,че ищцата е активирала допълнителен абонаментен пакет „ +G. 1” с измислен от нея мобилен номер,без съгласието на клиента и че е подписала договор от името на клиента без неговото знание и без да е упълномощена.Тези деяния са квалифицирани като тежки нарушения на трудовата дисциплина, уронващи доброто име на работодателя.По делото е било спорно дали ищцата е извършила и двете нарушения- изписване на подпис на клиента на договора и активиране на допълнителен абонаментен план.Въззивният съд е направил отрицателен извод за извършването на първото нарушение. Не е кредитирал извънсъдебното признание на ищцата в извършването на деянията, съдържащо се в електронно съобщение изпратено от нея до работодателя. Приел е, че то се опровергава от останалите събрани по делото доказателства, на първо място заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза, според която подписът върху договора, положен в графата „за абонат” не е изписан както от клиента, така и от ищцата. Според експертизата не е изписано от нея и името на абоната.Поради това въззивният съд е сигнал до извода, че работодателят не е установил при пълно и главно доказване твърдяното съставяне на неистински документ от ищцата.Приел е, че е установено извършването на второто нарушение, а именно ,че без съгласието на абоната тя е активирала допълнителната платена мобилна услуга „+G. 1”. Въззивният съд е изложил мотиви, че заповедта е мотивирана, тъй като от нея могат да се извлекат изводи за нарушенията, времето на извършване, вида на наложеното наказание.От нея ясно и недвусмислено ищцата е можела да извлече белезите на поведението й, за които е наказана. Тя е била запозната с вътрешните актове на работодателя, които е била задължена да спазва. Деянието, което е извършила е калифицирано по чл.190 ал.1 т.7 КТ-други тежки нарушения, като дали нарушението е тежко се преценява с оглед на конкретните факти и отражението на деянието върху цялостната дейност, позициите и отношенията на работодателя с партньори и конкуренти, всички релевантни обстоятелства, включително и субективното отношение на работника. Приел е, че деянието нарушава чл. 18 ал.4 от Правилника за вътрешния трудов ред, задължаващ работниците и служителите да изпълняват трудовите си задължения добросъвестно. Същевременно е направил извод, че то не е тежко по смисъла на закона. Посочил е, че ищцата е изразила искрено съжаление и разкаяние, че се касае за еднократна дисциплинарна простъпка, че е била един от най-добрите служители, че е на ниска възраст-22 години, както и че липсва пълна конкретизация на нарушените вътрешни актове, за да може да се прецени степента на неблагоприятно въздействие на деянието.Счел е,че уронването на доброто име на работодателя не е в такава тежка степен,че да оправдае налагането на най-тежкото наказание и че в случая пропорционално би било по-леко наказание -предупреждение за уволнение или забележка.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК.Твърди,че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, а именно този с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване ищата на работа, без да е бил сезиран с него. Извежда следните въпроси:
-Допустимо ли е постановяване на решение по непредявен иск. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешенията по въпроса, съдържащи се в решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№664/2010 г.,ІІІ г.о., гр.д.№1187/2010 г., ІІІ г.о., гр.д.№2853/2014 г.,І г.о., гр.д.№ 915/2010 г., ІV г.о.
С оглед изложеното по-горе твърденията на касатора не се оправдават. В исковата молба изрично е посочено предявяването на този иск, а уточненията впоследствие, че не се поддържа, не позволяват игнориране на твърдяното в исковата молба. Искът не е оттеглен, нито е направен отказ от него по реда, предвиден в ГПК.Поради това правилно въззивният съд се е произнесъл по него, като по този начин не е надхвърлил претендираното с исковата молба и не е нарушил диспозитивното начало.
Следващият въпрос е:
-Следва ли при определяне на дисциплинарното наказание по чл.189 ал.1 КТ първоначалното признание за извършването на дисциплинарно нарушение и извинението на служителя да бъде квалифицирано като смекчаващо обстоятелство, при положение, че впоследствие служителят се е отрекъл от признатото нарушение.
Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото в решения на ВКС по гр.д.№1417/2011 г., ІІІ г.о. и по гр.д.№1040/2009 г.,ІV г.о. Намира, че макар в електронното съобщение ищцата да е изразила искрено разкаяние за извършената постъпка, впоследствие при обясненията, които е дала по повод започналото дисциплинарно производство, такова съжаление липсва и тя отрича първоначално признатото. Поддържа, че тези обстоятелства не са съобразени в обжалваното решение.
Така поставеният въпрос не е релевантен. Той не произтича от правните изводи, които е направил въззивния съд, а от становището на касатора, че те са неправилни. За да бъде обосновано общо основание за допустимост на касационно обжалване касаторът следва да постави правен проблем- въпрос свързан с правните изводи на въззивния съд, а не със собствените му виждания за това какви изводи е следвало да бъдат направени.
Следващият въпрос поставен от касатора е:
-Необходимо ли е тежко нарушение на трудовата дисциплина да е извършено нееднократно, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Позовава се на приетото в решение на ВКС по гр.д.№39/2009 г., ІІІ г.о., според което дори само едно нарушение може да бъде достатъчно тежко, за да обоснове най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение.
Въпросът също не е в корелация с правен извод на въззивния съд. При обсъждане на конкретните обстоятелства, които са от значение за съответстващото дисциплинарно наказание съдът е изтъкнал, че нарушението извършено от ищцата е само едно, но не е изразявал становище, че за да бъде наложено най-тежкото наказание трябва да бъде извършено нееднократно нарушение на трудовата дисциплина.
По-нататък в изложението касаторът формулира въпроса:
-Следва ли извънсъдебното признание на страна по делото да бъде преценявано от съда с оглед всички обстоятелства по делото.
Намира,че като е основал извода си за това дали ищцата се е подписала вместо клиента само на заключението на съдебно-почерковата експертиза, а е пренебрегнал извънсъдебното признание ,подкрепено според него и от свидетелски показания, се е произнесъл по въпроса в противоречие с приетото в решения на състави на ВКС по гр.д. №2343/2013 г., ІІІ г.о., по гр.д.№1037/2010 г., ІІ г.о. и по гр.д.№1311/2009, ІІІ г.о.
Така поставеният въпрос третира оплакване за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд. То не може да бъде разглеждано и обсъждано в настоящото производство по селекция на касационната жалба според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК-т.1.Касаторът трябва да прави ясно и категорично разграничаване на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК от основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК, които се разглеждат, ако касационната жалба бъде селектирана в производството по чл.290 ГПК.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лв., отразена като получена в брой в приложния договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1523/05.03.2015 г. по гр.д.№4280/2014 г. на Софийски градски съд, въззивно ГО, ІV-а състав .
ОСЪЖДА „Б..” при „Б.”-АД да заплати на Л. Н. Л. сумата 1000 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: