1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1161
ГР. С., 18.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.10.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №511/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. Л. срещу допълнителното въззивно решение по гр.д. №1991/11 г. на Бургаски окръжен съд /ОС/ от 13.01.12 г., с което е отхвърлена молбата му за допълване на първоначалното въззивно решение с присъждане на разноски от 1320 лв. и по допускане на обжалването. Молбата формално е квалифицирана и разгледана по реда на чл.250 от ГПК, но направеното и отразено в мотивите на обжалваното решение искане е по същността си за поправка на очевидна фактическа грешка. Молителят – ищец твърди, че въззивният съд е формирал в мотивите на първоначалното си решение воля за присъждане на разноски, която не е отразил в диспозитива на решението. Затова според ВКС допълнителното решение на въззивния съд следва да се счита за постановено по чл.247 от ГПК – за поправка на очевидна фактическа грешка в частта за разноски на първоначалното въззивно решение, постановено по искове с пр. осн. чл.344, ал.1 от КТ. Последното е обжалваемо и на осн. чл.247, ал.4 от ГПК решението, с което искането за поправката му се отхвърля, също подлежи на обжалване.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на трайната практика на ВКС в приложените решения по чл.290 от ГПК, според която заплатените от ищеца такси и разноски – вкл. възнаграждение на един адвокат в производството пред трите инстанции, се заплащат от ответника съобразно уважената част от иска.
В случая искът е уважен изцяло от първоинстанционния съд и на ищеца са присъдени сторените пред първата инстанция разноски за адвокат от 1320 лв. В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, но е приел, че разноски за втората инстанция не следва да се присъждат, тъй като няма доказателства за плащането им по посочения в договора за пр. помощ начин. Така формираната воля за разноски е отразена в диспозитива на въззивното решение и няма основание за допълването / поправката / му. В този смисъл е напр. р. по т.д. №799/09 г. на ВКС, второ т.о., където е посочено: в случая въобще не става въпрос за несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно отразяване в постановения съдебен акт, каквото е изискването, за да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК. Недопустимо е в това производство да се иска допълване на решението или коригиране на фактически и правни изводи на съда, изразени съвсем ясно в постановеното решение.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на допълнително решение от 13.01.12 г. по гр.д. №1991/11 г. на Окръжен съд Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: