1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1162
ГР. С., 19.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр . отделение, в закрито заседание на 16.10.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №522/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на ищците Л. Й. и А. К. и на ответника [фирма], [населено място], срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник /ОС/ по гр.д. №901/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени в размер от съответно 63 000 лв. и 21 000 лв. предявените от ищците / лично и като наследници на починалата в хода на делото М. Й./ срещу ответника искове по чл.200 от КТ , за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на сина на първоначалните ищци В. К., настъпила вследствие на станала на 25.09.05 г. тр. злополука при работата му в ответното предприятие. До пълния предявен размер от по 150 000 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
По допускане на обжалването ВКС намира следното:
За допускане на обжалването касаторите -ищци Л. Й. и А. К. поставят материалноправния въпрос: Дали пострадалият работник – техен наследодател е допуснал груба небрежност при настъпване на тр. злополука, което да обуславя съпричиняване на неблагоприятния резултат в степента, определена от въззивния съд -1/10, съответно на която е намален размерът на обезщетението. Намират, че въззивният съд е приел наличие на груба небрежност в случая в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС и съдилищата в приложените решения. В нея е разяснено, че работникът допуска груба небрежност по см. на чл.201, ал.2 от КТ, когато е извършил действия в нарушение на правилата за безопасност на труда, предвиждайки възможен вредоносен резултат, който лекомислено се надявал да предотврати, разчитайки на собствените си сили, знания и умения.
В. съд е изложил подробни мотиви по възражението на работодателя за съпричиняване на тр. злополука с груба небрежност от страна на работника. Приел е , че работникът е притежавал необходимите за работата специални знания и умения, имал е дългогодишен стаж на заеманата длъжност, но е действал в противоречие с нормативно установените правила за безопасност на труда. След разпореждане да не се извършват никакви манипулации на мястото на аварията, е извършил работа, която е вповече от нареденото му. Помолен е бил да провери и включи осветлението в първа помпена станция, но не и в подстанцията към нея, където е останал сам при възникване на високоволтовия токов удар, причинил му обширно и дълбоко електрическо изгаряне, довело до смъртта му пет дни след злополуката. Така приетото от въззивния съд за допусната от работника груба небрежност съответства на съдържанието й, разяснено в цитираната и приложена съдебна практика. Поради това не е налице соченото от касаторите – ищци основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която определените им обезщетения за намалени с 1/10, съответно на установеното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, на осн. чл.201, ал.2 от КТ.
За допускане на обжалването касаторът – ответник се позовава на недопустимост на въззивното решение, като постановено без ОС да е надлежно сезиран с жалби от ищците срещу съответните първоинстанционни решения – първоначално и допълнително. Намира още, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК – въззивният съд е допуснал противоречие със задължителната – ППВС №4/68 г. и трайната практика на съдилищата – р. по кас. гр.д. №238/07 г. на АС – София, по процесуалния въпрос за начина на определяне на обезщетението – не е посочил конкретните обстоятелства на случая, определил е необосновано ниска степен на съпричиняване и размер на обезщетението, който не съответства на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, според утвърденото в съдебната практика разбиране по този материалноправен въпрос. Не е ясно към кой момент е определено обезщетението за неимуществени вреди, като въпросът се решава противоречиво от съдилищата и е от значение са точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Производството пред въззивния съд е по реда на ГПК – отм. ОС се е произнесъл по въззивни жалби на ищците срещу първоначалното и допълнителното решение на първоинст. съд, с които е надлежно сезиран – въззивна жалба на ищците от 11.05.09 г. срещу решението от 15.04.09 г. в отхвърлителната му част и от 7.09.11 г. срещу решението от 30.06.11 г., с което присъдените на ищците обезщетения са намалени с изплатените им по застрахователен договор суми. Ищецът Л. Й. е конституиран лично и като наследник на починалата ищца М. Й. пред въззивния съд, като това съответства на указаното в ТР №1/01 г., т.9 и на характера на въззивната инстанция по ГПК, отм. като „втора първа инстанция”. Затова доводът на касатора за вероятна недопустимост на обжалваното решение като основание за допускане на обжалването / ТР №1/10 г./ е неоснователен.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е установил конкретните обстоятелства на случая – характерът на увреждането и обстановката, при които е настъпило. Приел е, че то е от най-тежък вид / смърт/ на млад човек – 35 годишен, с добро обществено положение и нормални, синовни отношения с ищците, които подпомагал и финансово. Отчетено е, че загубата на дете е страдание, което няма парично изражение, а обезщетението е определено към момента на смъртта през 2005 г, с присъждане на законна лихва от злополуката. Така въззивното решение съответства на задължителната – ППВС №4/68 г. и трайна – р. по гр.д. №238/07 г. на АС София, практика на ВКС и съдилищата, за характера и прилагането на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, който не е абстрактен, а се обосновава с конкретните обстоятелства на случая. В съответствие с трайната и задължителна практика на ВКС присъденото обезщетение е намалено съответно на установената степен на съпричиняване на вредите от работника с груба небрежност, на осн. чл.201, ал.2 от КТ /р. по гр.д. №1248/11 г. на трето г.о. на ВКС, по гр.д. №289/09 г. на четвърто г.о. на ВКС, по чл.290 от ГПК и др./ и с изплатената застрахователна сума. Д. за необосновано ниска степен на определеното съпричиняване е такъв по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не го разглежда в това производство.
Съответно на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. р. по т.д. №355/09 г. на първо т.о., обезщетението е определено към момента на увреждането, когато вредата е обективирана чрез засягане на защитени лични ценности, като е отчетено и последващото проявление на вредите /продължителността и интензитета на личното страдание/, което е предвидимо и определяемо към момента на деликта. В трайната практика на ВКС – напр. р. по гр.д. №1265/99 г. на пето г.о. е прието ,че „Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. … Съдът на основание чл. 188, ал. 3 ГПК е задължен да съобрази и онези факти, които макар и да са настъпили независимо от волята на страните, са дали отражение върху спорното правоотношение”. Или въпросът е застъпен в трайна и задължителна практика на ВКС, а касаторът не установява твърдяното противоречие при решаването му. Така не са налице сочените в жалбата основания за допускане на обжалването.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд перник по гр.д. №901/11 г. от 22.12.11 г. по жалбите на ищците Л. Й. и А. К. и на ответника [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: