О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1165
София, 18.10. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2719 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. П. М. чрез адв. К. И. срещу въззивно решение №421/05.11.2012 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 678/2012 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна К. П. К. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „П.– 1 К. К.”, [населено място] не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, които са отхвърлени от въззивния съд.
За да постанови този резултат съдът установил, че И. М. е работила като „продавач – консултант” в търговски обект на едноличния търговец. Уволнена е на 16.02.2012 г. дисциплинарно поради това, че при проверка на 16.01.2012 г. е констатирано, че съхранява в магазина месо и местни продукти, които са доставени за продажба на 05.01.2012 г., с което нарушава фирмената практика на клиентите да се продава само прясно месо, а непродадените местни продукти в двудневен срок да се връщат в транжорната. Другото нарушение е лошата хигиена в магазина. Работодателят е квалифицирал нарушенията по чл. 190, ал. 1, т. 5 вр. чл. 187, т. 7 КТ. Заповедта за уволнение е връчена при отказ на служителя. Преди това от М. са изискани обяснения. При анализ на събраните по делото доказателства съдът установил, че нарушенията, описани в заповедта за уволнение са действително извършени от служителя.
Повдигнати са следните въпроси:
Налице ли е пълно доказване на факт, който не е изрично установен в свидетелско показание или друго доказателство? Може ли съдът да замести липсата на пълно доказване с косвено относно факт, който обуславя спорното право?
Въпросът е поставен във връзка с приетото от съда, че показанията на свидетеля В. установяват извършване на проверка, при която са констатирани описаните в заповедта нарушения. Разминаването между датата на проверката, посочена от свидетеля и тази, отразена в заповедта за уволнение, съдът е преценил с оглед всички други данни по делото, както и изхождайки от способността на свидетеля да възпроизведе и до какви подробности факти, отдалечени във времето.
Основното оплакване на касатора е, че не е установена по безспорен начин датата на проверката в магазина, в който е работила М.. При положение, че няма спор, че описаните в заповедта нарушения са извършени, точната датата би била от значение само във връзка със сроковете за налагане на дисциплинарни наказания (чл. 194, ал. 1 КТ), какъвто въпрос в случая не стои.
От друга страна, пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. По правило, прякото доказване е обикновено пълно, а косвеното доказване е обикновено непълно. Възможно е, обаче да се постигне пълно главно доказване и чрез косвено доказване, когато е установена такава система от доказателствени факти, която, като изключи всяка друга вероятност /версия/ да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. (в този смисъл решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК и решение № 554 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2010 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.)
В случая не е налице и косвено доказване на факта кога работодателят е установил чрез проверката извършването на нарушенията от М., а преценка на събраните доказателствени средства по правилата на чл. 12 ГПК, при съпоставка на данните по делото, способността на свидетелите обективно и точно да възприемат фактите, да съхранят впечатленията си и да ги излагат добросъвестно пред съда; при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той. Въззивният съд е действал в съответствие с трайно установената съдебна практика, включително и чрез решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 554 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2010 г., IV г. о., ГК
Вторият въпрос е за доказателствената сила на неподписан документ, който е посочен като част от отношенията между страните в договора относно основното правоотношение.
Въпросът е поставен във връзка с длъжностната характеристика на М. – книжният носител, представен по делото, не носи нейния подпис. Въпросът е без значение за постановения резултат, защото отговорът, какъвто и да е той няма да се отрази върху заключението на съда, че М. е допуснала нарушения на трудовата дисциплина. Страните не спорят, а и от естеството на трудовата функция, изпълнявана от служителя е ясно, че е следвало да поддържа хигиена в магазина. Съдът, също така, е приел при анализ на свидетелските показания и обясненията на страните, че работодателят е издал устна заповед продавачите в магазина да връщат на всеки два дни неподаденото месо, която заповед е била доведена до знанието на М..
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение №421/05.11.2012 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 678/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: