О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.183
София. 08.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1078/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „О. з. компания” АД, със седалище в гр. С., представлявана от А. П. Л. – Главен изпълнителен директор и Р. К. Д. – изпълнителен директор, срещу решение № 154 от 29.05.2009 г. по гр.д. № 149/2009 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено решение № 1090/11.12.2009 г. по гр.д. № 1523/2007 г. на Районен съд – Сливен. С решението на първостепенния съд ответникът Г. Т. С. е осъден да заплати на малолетния ищец М. Н. У. , чрез неговия баща и законен представител Н. С. У., сумата 3 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 10.08.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането и разноски по делото. Касаторът е участвал в процеса в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника.
Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, инвокира основания за неправилност на решението по чл.281 ГПК, с искане за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора или делото да се върне за ново въззивно разглеждане. Твърди се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на съдебния акт, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, който е значим за изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Същевременно, заедно с уточнената жалба, са представени 3 броя преписи от влезли в сила решения, постановени по искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД, без обаче да е налице изрично въведено основание за достъп до касация и на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответниците по жалбата не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Окръжен съд – Сливен е приел за доказани всички елементи от фактическия състав по чл.45 ЗЗД, като е ангажирал отговорността на водача на лекия автомобил за нанесените на малолетния ищец болки и страдания в резултат на причиненото по вина на ответника ПТП. При произнасяне по механизма на произшествието, съдът е обсъдил задълбочено данните в съставения протокол, чието оспорване не е надлежно проведено, както и показанията на актосъставителя – св. Х. Като неоснователни са преценени възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, както и твърденията на третото лице – помагач за липсата на причинно следствена връзка между произшествието и влошаване на здравословното състояние на детето, страдащо от епилептични припадъци. В тази връзка е съобразена медицинската документация, представена по делото, имащо пряко значение за произнасяне по спорното материално право, както и гласните доказателства. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав е аргументирал изводите си, отчитайки моралните и физически болки и страдания, свързани с емоционалната сфера и психическите/страхови/ изживявания на увреденото дете, включително и полученият епилептичен пристъп, какъвто то не е имало две и половина години преди произшествието.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Поставеният от касатора материалноправен въпрос е значим за изхода на делото, но не е налице допълнителната предпоставка по т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно разглеждане на делото, а именно произнасянето по този въпрос от ВКС да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Произнасянето на съда по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е обусловено от преценката на релевантните за обезщетението обстоятелства и е винаги конкретна и специфична за всяко отделно дело. В случая не се налага тълкуване на приложимата правна норма – чл.52 ЗЗД, нито може да се приеме, че е необходимо осъвременяване на задължителна практика на ВКС/ППВС № 4/1968 г./ за критериите при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Доводите на касатора, относими към твърдяното неправилно приложение на материалния закон, не могат да се преценяват по същество във фазата по селектиране на касационните жалби. Що се касае до твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на спора процесуалноправни въпроси, такива не са формулирани. Непосочването на тези въпроси само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това, в какъвто смисъл са и задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 154 от 29.05.2009 г. по гр.д. № 149/2009 г. на Окръжен съд – Сливен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: