О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1165
София, 25.09. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №985/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ц. П. П. чрез адв. С срещу решение №95 от 28.01.2009г. по гр.дело № 1689/2008г. на Варненски окръжен съд , с което е оставено в сила решението по гр.д. 154/2008г на Районен съд гр. В. по отхвърлен иск на основание чл. 45 от ЗЗД В жалбата се съдържа изложение по допускане на касационно обжалване ,в което се посочва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса налице ли е противоправно и виновно поведение на ответниците- физически лица ,подали сигнал до РПУ гр. В. за действията и поведението на П. . Този сигнал, след проверка ,в случая е обусловил производство по чл. 157 и сл. от Закона за здравето по инициатива на ВРП , предмет на н.д. № 4738/2005г на ВРС , приключило с отхвърляне на искането за прилагане на лечение по принудителен ред . Конкретни съображения в обосновка на основанието не са изложени.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК защитата на касатора разглежда въпросът за противоправността като пряка функция от наличието на вреда , предвид принципа да не се вреди другиму ,т.е щом има причинена вреда , има умисъл за това , има и противоправност . В тази връзка , макар и без аргументи ,се отстоява противно на закона разбиране .
Като един от комулативните елементи на деликтната отговорност,противоправността на конкретното вредоносно поведение има самостоятелно значение и това е съобразено от решаващия съд. Ако и да са в причинна връзка с претърпяно от увреденото лице разследване или друга принудителна мярка засягаща личността , не са противоправни действията на гражданите по донасянето на факти и обстоятелства пред правоохранителните органи, компетентни да ги проверят, ,освен ако тези лица не лъжесвидетестват в твърденията си или представят неистински доказателства – по този въпрос решаващият извод на Варненски окръжен съд е в съотвествие с константното разбиране в съдебната практика . Съдът е приел , че при подаването на жалбата до РПУ- Варна ответниците са защитили свои действително застрашени права съгласно действащия правен ред и не се касае за злоупотреба, нито за противоправна цел на твърденията им . Сезирането на проохранителните органи от страна на гражданите е основно тяхно право и в случай ,че не се установи от субективна страна умисъла, криминализиран в съставите на гл.VІІІ раздел ІІІ от НК нито злоупотреба с право в по- обща хипотеза , деликт не е налице .
Ето защо доводът за относимост на случая към въпрос от значение за точното прилагане на закона е неоснователен , приетото от въззивния съд по конкретното дело не поставя спорна проблематика по прилагането на института на деликтната отговоност, касационно обжалване не следва да се допуска по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №95 от 28.01.2009г. по гр.дело № 1689/2008г. на Варненски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .