О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1167
София, 23. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3191/08 г. по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. д. на НАП- гр. Д. против решение № 40 от 14.02.2008 г. по в.гр.д. № 909/07 г. на Д. окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи това по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл съществения материалноправен въпрос във връзка с предварителната закрила по чл. 333, ал.4 КТ в противоречие с трайно установената практика на ВКС. Позовава се на решение № 722 от 02.05.2006 г. по гр.д. № 2525/03 г., ІІІ г.о.; решение № 632 от 21.10.1998 г., ІІІ г.о. ; решение № 97 от 03.02.2000 г., ІІІ г.о. ; решение № 130 от 10.02.2000 г., ІІІ г.о. и решение № 2* от 13.02.2002 г. по гр.д. № 310/01 г. , ІІІ г.о.
Ответникът по касация С. П. С. чрез своя пълномощник адв. Д. Т. в писмено възражение оспорва подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при извършената проверка за наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 8* от 03.08.2007 г. по гр.д. № 1542/06 г. на Д. районен съд, с което са уважени предявените от С. П. С. против Т. д. на Н. – Д. обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1- 3 КТ. Въззивният съд е намерил уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращение в щата, за незаконно поради неспазена предварителна закрила по чл. 333, ал.4 КТ. Приел е, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, е действувало споразумение, сключено на 01.12.2004 г. между Д администрация, представлявана от главния данъчен директор, от една страна и Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации- КНСБ, в чл. 14 от което била предвидена синдикална защита при уволнение поради съкращаване на щата и при намаляване обема на работа на членовете на синдикалната организация ФНСДУО, каквото качество е имал и ищецът. Съдът е анализирал това споразумение и е приел, че по страни, предмет и съдържание, то има характер и значението на колективен трудов договор.
Върховният касационен съд, състав на I г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е разрешен в противоречие със задължителната или трайно установената практика на ВКС. Решенията, на които се позовава жалбоподателят, не обосновават наличието на това основание. В решение № 632 от 21.10.1998 г. на ІІІ г.о. на ВКС е обсъждан въпросът за възможността с КТД да се предвиди предварителната закрила по чл. 333, ал.4 КТ и при уволнение, извършено на други основания, извън посочените в закона съкращаване в щата и намаляване обема на работата. Решение № 97 от 03.02.2000 г. и решение № 130 от 10.02.2000 г. на ІІІ г.о. на ВКС касаят предпоставките, при които КТД може да произведе действие и по отношение на работници и служители, които не са членове на синдикалната организация, страна по този договор. В решение № 2* от 13.02.2002 г. по гр.д. № 310/01 г. на ІІІ г.о. на ВКС е засегнат въпроса за правната уредба на максималния срок на действие на КТД. В решение № 772 по гр.д. 0 2525803 г. на ІІІ г.о. на ВКС е обсъждано конкретно споразумение, сключено между работодател и представители на синдикални организации и е направен извод, че то не е равнозначно на КТД, но от това не следва, че по принцип споразумението между работодател и синдикални организации не може да се третира като КТД. От значение е дали по страни, предмет и форма споразумението отговаря на изискванията за КТД и дали е спазен предвидения в КТ ред за сключването му, а не наименованието, което е дадено на документа.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 40 от 14.02.2008 г. по в.гр.д. № 909/07 г.на Д. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: