О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1168
гр. София 22.10.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3518 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Регионална дирекция по горите К., чрез адв.М. С.-С. против решение № 75/06.04.2015 г. по в.гр.дело № 56/2015 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 9/22.01.2015 г. по гр.дело № 1257/2014 г. на Кърджалийския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от З. А. Х. иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за разликата над 1500 лв. до пълния му предявен размер от 3000 лв. и за периода от 09.01.2015 г. до 09.04.2015 г. и вместо отменената част предявения иск с пр.осн.чл.344,а.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ е уважен за сумата 1500 лв. за периода от 09.01.2015 г. до 09.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2014 г. до окончателното изплащане и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове от З. А. Х. против жалбоподателя с пр.осн.-чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за сумата 1500 лв. за периода от време от 09.10.2014 г. до 08.01.2015 г., заедно със законната лихва, считано от 17.11.2014 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението са поставени въпросите – 1. ако комисията по подбор е променила определен от работодателя критерий за подбор/средно специално образование вместо средно икономическо образование/ и е въвела допълнителен критерий за подбор/общ трудов стаж/, работодателят е възприел нейната работа и не се е противопоставил законосъобразно ли е проведен подбора, 2. опорочена ли е процедурата по подбор, ако комисията по подбор сама определи относителната тежест на оценките по въведен от нея критерий, който не е зададен от работодателя, 3. може ли да бъде осъществен съдебен контрол върху решението на работодателя да/не/ приеме оценките на комисията по отделните критерии, както да приеме или да не приеме общата оценка на участниците, която комисията е поставила? Може ли съдът да определя по кои критерии и с колко точки се изчислява резултата на даден участник в подбора?, 4. погрешно изчислен резултата на участник в подбора прави ли извършения подбор незаконосъобразен, ако след правилно изчисляване крайният резултат в класирането не се променя, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и решение на Сливенския окръжен съд.
Ответницата по жалбата З. А. Х., чрез адв. Е. П. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на З. А. Х. със заповед № 674/08.10.2014 г., с която е прекратен трудовия й договор на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение.
От фактическа страна е прието, че ищцата З. А. Х. е заемала длъжността „счетоводител” в Регионална дирекция по горите К. на основание срочен трудов договор, който с допълнително споразумение от 05.09.2014 г. е трансформиран в безсрочен. Със заповед № 674/08.10.2014 г. на директора на Р. К. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата, считано от 09.10.2014 г.
Прието е, че от 01.10.2014 г. е в сила ново длъжностно разписание на Р. К., утвърдено от изпълнителния директор на И., според което длъжността „счетоводител”, заемана от ищцата е съкратена.
Съдът е приел, че със заповед № 646/02.10.2014 г. на директора на Р. К. на осн.чл.329,ал.1 КТ и във връзка с утвърденото от 01.10.2014 г. длъжностно разписание на Р. К. е наредено да се извърши подбор между служителите, заемащи длъжностите”счетоводител”, „старши счетоводител” и „касиер-домакин”, като са посочени критериите по които да бъдат оценени служителите. Прието е въз основа на приложен по делото протокол от 03.10.2014 г., че комисията, назначена със заповед № 646/02.10.2014 г. на директора на Р. К. е извършен подбор по чл.329 КТ.
Въззивният съд е приел, че по критерия „квалификация”, подкритерий”образователен ценз” комисията не е оценила служителката Р. С. Н. съобразно утвърдените от работодателя правила. Според съда на служителката са дадени 4 точки, от които една е дадена за допълнителна квалификация и 3 точки за придобито средно специално образование. Посочил е, че комисията, извършила подбор се е отклонила от утвърдените от работодателя правила, тъй като според заповед № 646/02.10.2014 г. на директора на Р. К. 3 точки се дават за придобито средно икономическо образование, а не за средно специално образование, че Р. Н. притежава средно специално образование специалност „геодезия и картография”, което не е средно икономическо образование и поради това по този подкритерий неправилно комисията я е оценила с 3 точки, вместо с 2 точки.
Прието е, че комисията е извършила оценяване на служителите по критерия „общ трудов стаж”, какъвто не е заложен от работодателя в заповед № 646/02.10.2014 г. Според въззивния съд в посочената заповед работодателят е посочил, че критерия квалификация включва два подкритерия – 1. придобит образователен ценз и допълнителна квалификация и 2.професионален опит в Р. К., като е определена и методиката за оценка по тези два подкритерия. Прието е, че при преценка квалификацията на работника или служителя може да се вземе предвид опита, придобит като резултат на общ трудов стаж и в резултат на професионален стаж, като право на работодателя е да определи съответната тежест на всеки един от тези критерии, че в случая работодателят е посочил само критерия „професионален опит в Р. К.”, но не и критерия „общ трудов стаж”. С оглед на това съдът е приел, че комисията, извършила подбора не е следвало да оценява общия трудов стаж на служителите, че в заповедта на работодателя липсва методика за оценка на критерия „общ трудов стаж” и комисията произволно е оценявала по този критерий съобразно методиката за оценка по критерия „професионален опит в Р. К.”.
Съдът е посочил, че по подкритерия „професионален опит в Р. К.” комисията е оценила служителката З. П., заемаща длъжността „старши счетоводител” в нарушение на определената от работодателя методика за оценка, че комисията е констатирала, че служителката има 4 години и 7 месеца професионален опит в Р. К. и независимо от това й е дала 4 точки, вместо 3 точки, колкото са определени от работодателя за професионален опит от 2 до 5 години.
Направен е извода, че подбора е извършен в нарушение на определените от работодателя критерии за подбор, като служителите са били оценявани и по критерия „общ трудов стаж”, какъвто не е бил заложен от работодателя, че подборът е извършен в нарушение на методиката, определена от работодателя. Прието е, че за подкритерия „образователен ценз” служителката Р. Н. неправилно е била оценена с 3 точки, вместо с 2 точки с оглед притежаваното от нея средно специално образование, а не средно икономическо, а З. П. неправилно е оценена по подкритерия „професионален опит в Р. К.” с 4 точки, вместо с 3 точки с оглед придобития от нея професионален опит в Р. К..
С оглед на тези съображения е направен извода, че подбора не е извършен съобразно установения от закона и работодателя критерий”квалификация” и поради това същият е незаконосъобразен. Прието е, че по критерия „квалификация” ако служителите са били оценени с оглед определените от работодателя два подкритерия, без да бъдат оценявани по подкритерия „общ трудов стаж” и съобразно утвърдените от работодателя показатели за тяхната оценка независимо от оценяването по втория основен критерий”качество на изпълняваната работа” според съда резултатът от оценяването ще е различен. Съдът е посочил, че освободената З. Х. би имала 7 точки по критерия „квалификация” /5 точки за образователен ценз и 2 точки за професионален опит в Р. К./, а служителката Р. Н. 6 точки/ 2 точки за образователен ценз, 1 точка за допълнителна квалификация и 3 точки за професионален опит в Р. К./, като според съда крайният резултат на З. Х. би бил 14 точки/7 точки по критерия „Квалификация” и 7 точки по критерия „качество на изпълняваната работа”/, за Р. Н. 13 точки/ 6 точки по критерия „квалификация” и 7 точки по критерия „качество на изпълняваната работа”/. Посочил е, че дори и да се приеме, че служителката Р. Н. правилно е била оценена с 3 точки за притежавания образователен ценз – средно специално образование, но не и средно икономическо, резултатът от оценките на тези две служителки би бил еднакъв.
Прието е, че няма пречка трудовия стаж да бъде взет предвид при извършването на подбора, но, че същият следва да бъде оценен съобразно определени от работодателя показатели за това, каквито в случая не са налице. С оглед на това съдът е направил извода, че оценяването на трудовия стаж от комисията без да са определени правилата за това от работодателя прави извършения подбор незаконосъобразен.
Относно критерия качество на изпълнение на работата съдът е приел, че не е установено обективно съответствие на оценката по приетия от работодателя критерий с действителните качества на служителите между които се извършва подбор. Въз основа на протокола за извършен подбор е прието, че по подкритерий „качество на работа със счетоводна програма, обработване на счетоводни документи, изготвяне на оборотни ведомости” комисията е направила преценка по справка за периода м.май-м.септември 2014 г. за извършена работа със счетоводен продукт”К.” и програмен продукт”О.” за работните заплати и е констатирано, че З. Г. П. има най-голям брой осчетоводени документи в различни папки и е оценена с 5 точки, З. А. Х. има най-малко осчетоводени документи в различни папки и е оценена с 3 точки, Р. С. Н. има много осчетоводени документи, но само в папка „каса”, което е свързано с длъжностната й характеристика и е оценена с 4 точки. Прието е също, че с оглед издадената заповед № 646/02.10.2014 г. на директора на Р. К. и от протокола за подбор не е установена методиката, по която да бъдат и са оценени служителите, като според съда не е ясно защо осчетоводяването на документи в различни папки от З. Х. е оценено по-ниско от осчетоводяването на много документи, но само в една папка – „каса” на З. П..
С оглед на посочените съображения съдът е направил извода, че подбора е извършен в нарушение на определените от работодателя критерии за подбор и методика за оценка на тези критерии, че е налице обективно несъответствие на оценката по отделни критерии на квалификацията на служителите, включително и квалификацията на съкратената служителка, че подбора не е извършен съобразно установените от закона критерии – квалификация и качество на изпълнение на възложената работа. Направил е и извода за незаконосъобразно упражняване на правото на подбор и за основателност на иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ, както и на иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ.
Въззивният съд е приел, че е основателен и предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ. Прието е за установено, че ищцата е останала без работа и е регистрирана в дирекция „Бюро по труда” М. като търсещо работа лице, че е получавала основно възнаграждение в размер на 500 лв. Прието е, че ищцата е останала без работа за периода от 09.10.2014 г. до 08.01.2015 г., както и, че към датата на устните състезания е без работа. Посочил е, че искът е основателен и за периода от 09.01.2015 г. до 09.04.2015 г. С оглед на това е отменено решението на районния съд в отхвърлената част на иска над сумата 1500 лв. и за периода от време от 09.01.2015 г. до 09.04.2015 г. и вместо отменената част е уважил предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ за сумата 1500 лв. и за периода от 09.01.2015 г. до 09.04.2015 г.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси в п.1,2 и 3-ти от изложението. В подкрепа на доводите за наличие на това основание са цитирани решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК – решение № 428/12.01.2015 г. по гр.дело № 2850/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 33/07.02.2012 г. по гр.дело № 1172/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 187/15.03.2010 г. по гр.дело № 3912/2008 г. на ВКС, IV г.о. В посочените решения не е разрешен нито един от въпросите от изложението. С решение № 428/12.01.2015 г. по гр.дело № 2850/2014 г. на ВКС, IV г. о. по чл.290 ГПК са разрешени правните въпроси – законосъобразно ли е извършен подбор по реда на чл.329,КТ за съкратена длъжност „главен юрисконсулт” само между лицата, заемащи тази длъжност или подборът следва да се извърши измежду всички юристи, длъжен ли е работодателят при извършването на подбор по реда на чл.329 КТ да формира състав на комисия от оценяващи, които да са с идентични на оценяваните лица образование и квалификация и включването на лица с различен професионален профил в състава на комисията води ли до опорочаване на оценяването при подбора, включва ли се в критерия за подбор по чл.329 КТ – „професионална квалификация” наличието на специализиран трудов стаж и може ли работодателят да даде приоритет при подбора на този показател, макар предварително да не го е задал на комисията по извършване на подбора. С решение № 33/07.02.2012 г. по гр.дело № 1172/2011 г. на ВКС, IV г.о., по чл.290 ГПК е разрешен правният въпрос има ли право работодателят да извърши подбора сам или чрез комисия, както и да се намесва в работата на комисията ако е назначил такава. С решение № 187/15.03.2010 г. по гр.дело № 3912/2008 г. на ВКС, IV г.о. по чл. 290 ГПК е разрешен правният въпрос за съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии. С всяко от посочените решения на състави на ВКС не е разрешен нито един от правните въпроси по п.1-ви,2 и 3-ти от изложението. Следователно посочената практика на ВКС е неотносима към поставените въпроси от жалбоподателя по п.1,2 и п.3-ти от изложението, поради което не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставените въпроси в п.1,2 и п.3-ти от изложението, тъй като в посоченото и представено решение от 18.10.2012 г. по в.гр.дело № 484/2012 г. на Сливенския окръжен съд не е разрешен нито един от тези правни въпроси. Следователно това решение е неотносимо към тези въпроси от жалбоподателя и поради това не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите по п.1,2 и п.3-ти от изложението. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС – т.4 правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Въпросите по п.1,2 и 3-ти касаят приложение разпоредбите на чл.329,ал.1 КТ, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. С т.решение № 3/2011 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е застъпено становището, че преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр.осн.чл.344,ал.1, т.1 КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Решаващите правни изводи на съда в обжалваното решение са съобразени с тази практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по четвъртия въпрос от изложението, тъй като същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Поставеният въпрос от жалбоподателя-ответник не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по въпросите, поставени от жалбоподателя Регионална дирекция по горите К..
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъди сумата 240 лв. разноски по делото за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 75/06.04.2015 г. по в.гр.дело № 56/2015 г. на Кърджалийския окръжен съд по касационна жалба вх. № 64/05.05.2015 г., подадена от ответника Регионална дирекция по горите К., [населено място], [улица], чрез адв.М. С.-С..
Осъжда Регионална дирекция по горите К., [населено място], [улица] да заплати на З. А. Х., [населено място], [улица], обл.К. сумата 240 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: