1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1168
ГР. С., 31.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.10.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №729/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Б. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил/ОС/ по гр.д. №607/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен предявеният от Л. Р. срещу касаторката иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД – развален е сключеният между страните съответно като прехвърлител и приобретател с нот. акт №124/98 г. договор за прехвърляне на недвижим имот / ид. части от урегулиран поземлен имот, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда/ срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от приобретателката.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Сочи като значим за спора материалноправния въпрос: налице ли е неизпълнение на алеаторния договор, ако кредиторът е в невъзможност да приеме грижата и издръжката на длъжника, тъй като е възпрепятстван от трето лице. Намира, че въпросът е решен в противоречие с представени решения на Балчишки районен съд по гр.д. №432/09 г., без данни за влизане в сила, и на ВКС №26/09 г. по гр.д. №5524/07 г. на второ г.о. и №286/85 г. по гр.д. №146/85 г. на второ г.о., които са без задължителен характер. Затова основанието следва да се квалифицира по т.2, а за обосноваване на твърдяното противоречие могат да послужат само вл. в сила решения на ВКС – ТР №1/19.02.10 г.
В тях е прието, че основание за разваляне на договора за издръжка и гледане е всяка форма на неизпълнение – частичното, забавено или неточно изпълнение се приравняват на пълно неизпълнение. Съдът следва да установи обема на договорените задължения и да съпостави предоставената грижа и издръжка с тях и с нуждата на кредитора. Алеаторният договор е двустранен и може да се развали поради неизпълнение на длъжника по причина, за която той отговаря.
В случая въззивният съд е приел, че с договора приобретателката е поела обичайното задължение да осигури на прехвърлителката / нейна баба, род. през 1930 г./ спокоен и нормален живот, докато е жива. Задължението било изпълнявано според уговореното и нуждата на кредиторката до 2008 г., когато тя получила тежък инсулт, била обездвижена и се нуждаела от постоянно наблюдение, лечение и грижа, за да се възстанови. Това и сама е посочила в с.з. пред въззивния съд. В този период грижата и лечението на ищцата били поети изцяло от нейния син и снаха, които ангажирали и жена да се грижи за болната. Не се доказва обективна за ответницата невъзможност за изпълнение на задължението, нито отказ / или пречене/ да бъдат получени предложени от нея грижи и средства за издръжка от страна на ищцата. При тези данни въззивният съд е приел, че е налице пълно и значително за интереса на ищцата- кредитор неизпълнение на алеаторното задължение за периода след инсулта – с оглед възрастта, здравословното й състояние и належащата нужда от ежедневни и интензивни грижи, наблюдение и средства за лечение. Така формираният извод за неизпълнение на договора като основание за развалянето му е съответен на приетото в цитираната по –горе практика на ВКС.
Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №607/10 г. от 11.12.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: