О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1168
София, 23. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 18/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Ст. Т. като пълномощник на “Ф” ООД гр. Л. против решение № 215 от 10.10.2008 г. по в.гр.д. № 193/08 г. на Л. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 38 от 09.04.2008 г. по гр.д. № 2* г. на Л. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от “Ф” ООД гр. Л. против държавата, представлявана от министъра на р. развитие и благоустройство иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване правото на собственост на ищеца върху 5 592/7062 ид. части от УПИ * в кв. 232 по плана на гр. Л.. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като материалноправният въпрос за правото на собственост върху имуществата на преобразуваните държавни предприятия е решаван противоречиво от съдилищата, а произнасянето от ВКС по въпроса за спирането на придобивната давност върху държавни имоти по силата на §1 от ЗД на ЗС е от значение за точното прилагане на закона, тъй като липсвала съдебна практика. Във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК се позовава на решението на Смолянския окръжен съд, постановено на 05.03.2004 г. по гр.д. № 470/03 г., потвърдено с решение № 476 от 26.07.2006 г. по гр.д. № 2986/04 г. на ІV г.о. на ВКС.
Ответникът по касация държавата, представлявана от министъра на р. развитие и благоустройството, не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка за наличието на сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Жалбоподателат “Ф“ ООД е предявил против държавата установителен иск за собственост на 5 592/7 062 ид. части от УПИ * 1054 в кв. 232 по плана на гр. Л.. Твърдял е, че е по силата на договор за приватизационна продажба на дялове от капитала на дружество с държавно имущество “Ф” ЕООД, е придобил и правото на собственост върху УПИ * в неговата цялост с площ от 7 062 кв.м. Позовал се е също и на придобивна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че по пътя на правоприемство чрез преобразуване и приватизация ищецът е придобил 1 770 кв.м. от терена на УПИ * 1054. Останалата част от имота, целият с площ от около 7 110 кв.м., не е била включена в имуществото на приватизираното дружество и не е била предмет на приватизационната продажба. Изводът е обоснован с данните от АДС № 636/ 06.01.1995 г., с който са актувани като държавни дворно място с площ от 1 770 кв.м. и сгради, предоставени на “Ф” ЕООД, както и с данните от информационния проспект, в който изкупвателната база в гр. Л. е описана като терен с площ от 1770 кв.м., парцел **** в кв. 232, сгради и съоръжения, съобразно цитирания АДС от 1995 г.
По отношение на алтернативно поддържаното придобивно основание- придобивна давност, съдът е приел, че с промените в чл. 86 от ЗС през 1996 г. (ДВ, бр. 33/19.04.96 г., в сила от 1.06.96 г.) имотът е могъл да се придобива по давност, но предвид наложения мораториум съгласно § 1 от ЗД на ЗС (обн. ДВ, бр. 46/06 г., в сила от 1.06.06 г.) този срок не е изтекъл , поради което ищецът не може да се легитимира като собственик на процесните идеални части и на оригинерно основание.
По първия повдигнат в касационната жалба въпрос относно собствеността на имуществата на преобразуваните търговски дружество в решението на Смолянския окръжен съд от по гр.д. № 470/03 г., което представя касатора, е прието, че като последица от преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество се прекратява правото на собственост на държавата върху вещите в държавното предприятие и те стават собственост на търговското дружество. В същия смисъл е и разрешението по този въпрос, дадено с обжалваното решение, с оглед на което и въззивният съд е изследвал предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./. Решаващият мотив на въззивния съд, за да отхвърли иска за собственост, се свежда до това, че не е доказано в капитала на приватизираното търговско дружество да е включена частта от парцел **** над описаната в АДС № 636/1995 и информационния меморандум, изготвен във връзка с приватизацията. С оглед на изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК- противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос.
Критерият за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се свързва с необходимостта от преодоляване на противоречива или трайно установена, но неправилна съдебна практика, или на неясноти на правните норми. По отношение на повдигнатия от касатора въпрос по приложението на §1 от ЗД на ЗС нито една от тези предпоставки не е налице. Съдържанието на нормата е ясно и не поражда съмнение, което да налага произнасянето на ВКС с оглед нейното тълкуване. В §1 от ЗД на ЗС в първоначалната му редакция ДВ бр. 46/2006 г.,законодателят изрично е посочил момента на спиране на давността за придобиване на държавни или общински имоти – 31.05.2006 г., за срок от 7 месеца, който след последователни изменения на разпоредбата, е удължен до 31.12.2007 г. Спирането на давността преди изтичането на последният ден на 10 годишния давностен срок, започнал да тече на 01.06.1996 г., прави невъзможно придобиването на държавен или общински имот на това оригинерно основание. Едва с отпадане на основанието за спиране ще се възобнови и течението на срока на придобивната давност, като ще продължи да тече неизтеклата до момента на спирането част от него.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.т. 2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215 от 10.10.2008 г. по в.гр.д. № 193/08 г. на Л. окръжен съд,
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: