3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1169
гр.София, 21.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4226 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. П. срещу решение № 65 от 18.03.2013 г., постановено по гр. д. № 117 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, ІІІ състав, с което е отменено решение № 603 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 2154 по описа за 2012 г. на Пернишкия районен съд в частите, с които е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. Н. П. със заповед № 11 от 4.4.2012 г. на управителя на [фирма]-гр. П. и работникът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, постановено е друго решение за отхвърляне на тези искове и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за заплащане на 2 520 лв. обезщетение за оставане без работа в резултат от уволнението.
Касаторът А. Н. П. твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи точка 1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за приложението на чл.67, ал.3 от КТ. Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в срочен договор, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено. За целта е нужно изрично волеизявление на работника или служителя, отправено до работодателя, с което изразява желанието си безсрочният му трудов договор да се превърне в срочен такъв. Волеизявлението трябва да предхожда по време сключването на споразумение по чл.119 от КТ. Това волеизявление трябва да бъде отделно от подписаното споразумение между страните по чл.119 от КТ. В този смисъл са решение № 237 от 2007 г. на ІІІ ГО по гр. д. № 1207/2004 г. и решение № 238 от 2007 г. на ІІІ ГО по гр. д. № 1209/2004 г. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд по поставения от него въпрос.
Ответникът по жалбата [фирма]-П. счита, че решението на Пернишкия окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Първоначалният трудов договор на касатора с [фирма]-П. е бил сключен на 4.08.2005 г. за длъжността „заместник началник ПСОВ „Б.” с клауза за шестмесечен срок за изпитване. С допълнително споразумение от 29.01.2011 г. касаторът е бил преместен на длъжността „ел.монтьор електронна апаратура”, а с допълнително споразумение от 9.11.2011 г. е заел длъжността „оператор водопречиствателна станция”. В двете допълнителни споразумения също е била включена клауза за шестмесечен изпитателен срок. В този срок със заповед от 4.4.2012 г. трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл.71, ал.1 от КТ. По делото не е имало спор, че касаторът е подписал двете допълнителни споразумения, следователно той е изразил писмено своето изрично съгласие за сключването на тези споразумения така както изисква разпоредбата на чл.67, ал.3 от КТ. Ето защо поставеният от касатора въпрос относно приложението на чл.67, ал.3 от КТ не е от значение за изхода на делото и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Всъщност основният спор е дали работодателят не е нарушил разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ, сключвайки на три пъти договор със срок за изпитване. Въззивният съд, обсъждайки в съвкупност събраните по делото доказателства, е достигнал до извода, че се касае за сключване на договори със срок за изпитване за различни, съществено различаващи се по функции длъжности, поради което забраната на чл.70, ал.5 от КТ не се прилага. Изводът на въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС, отразена в решения № 1183-03-ІІІ ГО, № 843-05-ІІІ, 923-05-ІІІ, 116-6-ІІІ, 847-07-ІІІ, 366-12-ІV, 344-11-ІІІ и други.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 65 от 18.03.2013 г., постановено по гр. д. № 117 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, ІІІ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: