1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1169
ГР. С., 31.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.10.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №736/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез Апелативна прокуратура –С. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр.д. №729/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение касаторът е осъден да заплати на Я. Я. и на П. Д. / починал в хода на производството и заместен от наследници: Ж., С. и Х. Д./ обезщетение в размер на по 10 000 лв. за неимуществените вреди от обвинение в престъпление, по което ищците са оправдани, на осн. чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намира, че по процесуалния въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост – след установяване и преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства по случая и на причинната връзка между вредите и незаконното обвинение въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г. и на ТР №3/04 г., т.3 и т.11 – осн. по т.1. Съдилищата не са установили трайни и единни критерии при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, като в сходни случаи се присъждат обезщетения с големи разлики, за което прилага влезли в сила решения – осн. по т.2.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице: Въззивният съд в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС е установил и преценил конкретните обстоятелства на случая – продължилото от 2001 до 2008 г. и получило медийна разгласа незаконно наказателно преследване за престъпление по чл.282 от НК, по което ищците са оправдани от съда и нанесените им с това морални вреди – напрежение и срам пред околните, тревога и несигурност в семействата им. Без да се установяват като причина, тези негативни преживявания безспорно са допринесли за влошаване на здравословното състояние на ищците, род. през 1939 и 1940 г. Отчетено е, че през същия период срещу ищците е водено и друго наказателно дело, така че не всички твърдяни вреди могат да бъдат отдадени на и са в причинна връзка с процесното по настоящото дело незаконно обвинение. Или при определяне размера на обезщетението по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД е следвана цитираната от касатора задължителна практика на ВКС, според която справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от конкретните обстоятелства на случая, които АС е установил по делото и обсъдил в решението си.
Конкретните обстоятелства, взети предвид при обезщетяване на вредите в обжалваното решение и в представените влезли в сила по други дела, са различни – напр. по гр.д. №138/04 г. на Бургаски ОС е присъдено обезщетение от 2 500 лв., но за наказателно преследване по незаконно обвинение много по –кратко от процесното – 2 години и половина, с най-лека мярка за неотклонение и без данни за медийна разгласа. С другите приложени решения обезщетението за неимуществени вреди е в по-висок размер от процесното, но за незаконно наказателно преследване с по-голяма продължителност, най-тежка мярка за неотклонение и установени във връзка с това по –продължителни и тежки физически и психични страдания. Или във всички коментирани решения, вкл. в обжалваното, последователно е следвана задължителната практика за определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, с оглед конкретните обстоятелства на настъпване и понасяне на вредата. Те са фактически различни във всеки от случаите, но са установени и обсъдени от съда, с което материалноправният въпрос за определяне на обезщетението по справедливост – като законово установен единен критерий, е решен еднакво.
Не са налице сочените основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №729/10 г. от 21.02.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: