3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1169
гр.София, 08.12.2015
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4662 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Г. срещу решение №263 от 28.5.2015 г., постановено по в. гр. д. №237 по описа за 2015 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 131 от 30.01.2015 г. по гр.д. № 2927 по описа за 2014 г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено друго за осъждане на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД на касатора да заплати на едноличен търговец С. П. С., действаща под фирма [фирма], сумата 11 340 лв., ведно с лихви и разноски.
Касаторът твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Частният документ, който не само че няма обвързваща материална доказателствена сила, но и се явява нередовен с оглед липсата на императивни реквизити при издаването му и в който не е посочено задължение за връщане на парична сума, установява ли наличие на договор за заем?
2. При иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, след като в документа има посочено основание за даване на сумата, но същото не е доказано от ищеца, допустимо ли е въззивният съд да игнорира посоченото основание и да приеме, че се касае за дадено при липса на основание?
3. Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводите на страните по делото.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец С. П. С. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Едноличен търговец С. С. е изложила в исковата си молба, че е изплатила на ответницата Д. Г. сумата 11 690 лв. като аванс за продажба на притежавана от нея земеделска земя. Ответницата не е изпълнила обещаните действия по прехвърляне на собствеността върху земята, поради което ищцата е поискала връщане на сумата, без вече изплатената част от 350 лв. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е уважил така предявения иск. Този съд е приел за установено, че сумата е получена от ответницата на посоченото от ищцата основание, позовавайки се на разходен касов ордер, който е подписан от ответницата според съдебно-почерковата експертиза. В ордера е записано, че сумата е изплатена на ответницата за продажба на земеделска земя. Ордерът е окачествен като частен свидетелстващ документ/разписка за получена сума/, който притежава материална доказателствена сила за удостоверения в него от издателя неизгоден факт-получаването на сумата. По този начин ищцата е доказала получаването на сумата от ответницата, а ответницата на свой ред не е установила осъществяването на основанието, посочено в документа-обстоятелство, за което носи доказателствената тежест. Ето защо е прието, че искът за връщане на сумата е основателен.
При тези мотиви на въззивния съд първият въпрос на касатора няма значение за изхода на спора, тъй като се отнася до договор за заем. Когато ищецът основава претенцията си на такъв договор, наистина трябва да докаже, че основанието за получаване на сумата е даването на заем, за да иска връщането и, както се сочи в цитираното от касатора решение № 24 от 3.4.2013 г. по т. д. №998 по описа за 2011 г. на І Т.О. на ТК на ВКС, а и в много други решения. Случаят обаче касае даване на сума на основание, което не се е осъществило, а не на основание заемен договор и въззивният съд правилно е разпределил тежестта на доказване според посочената от него практика на ВКС/решения № 161 от 1.7.2013 г. по гр.д. №564/2012 г. и № 406 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 1585/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС/. Следователно, приемайки, че ответницата не е доказала осъществяването на основанието за получаване на сумата, въззивният съд е дал отговор на първата част на втория въпрос на касатора, който съответства на практиката на ВКС. Твърдението на касатора, съдържащото се във втората част от въпроса, че този съд е игнорирал посоченото в документа основание, е невярно. Ето защо и по втория въпрос на касатора не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд. Същият извод се отнася до третия въпрос, формулиран в изложението, тъй като въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и доводи на страните.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №263 от 28.5.2015 г., постановено по в. гр. д. №237 по описа за 2015 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 131 от 30.01.2015 г. по гр.д. № 2927 по описа за 2014 г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено друго за осъждане на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД на Д. Т. Г. да заплати на едноличен търговец С. П. С., действаща под фирма [фирма], сумата 11 340 лв., ведно с лихви и разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: