О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 117
София, 01.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари……………………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 5851/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Д. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. И. от АК-В. Търново, е подала касационна жалба срещу решение № 459 от 29.07.2015 година по гр.д. № 118/2014 година на Великотърновския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 1201 от 20.12.2013 г. по гр.д. № 3270/2013 г. на районен съд – Велико Търново, като са отхвърлени искове на касаторката срещу [фирма], София, за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 356/20.02.2013 г. на управителя на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторката поддържа, че то е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], София, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
Въпросът в изложението към касационната жалба е зададен така: „Спазен ли е давностният срок с подаване на исковата молба до некомпетентен орган съгласно разпоредбата на чл.358, ал.3 от КТ”
В касационната жалба не е посочено на кое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК касаторът поддържа искането си за допускане на касационно обжалване. Съдържа се общо словесно позоваване на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но няма обосновка защо трябва да се допусне обжалването – защото липсва съдебна практика по поставения въпрос или защото има необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касаторката насока. В този смисъл не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да се прецени основателността на искането за допусне на обжалването съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това може да се има предвид, че формулировката на въпроса предпоставя отговора, който се съдържа в цитирания текст на чл.358, ал.3 КТ. В този смисъл тя е некоректна, тъй като спорът по делото е друг – дали изпращането на исковата молба до работодателя удовлетворява изискването на закона да е ”подадена до некомпетентен орган” с оглед преценката на давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ. При наличието на специална разпоредба, която дава отговор на въпроса, не може да се приеме, че изпращането на исковата молба до насрещната страна в трудовия спор /в случая работодателя/ съставлява надлежно сезиране на орган по смисъла на чл.360, ал.1 КТ вр. с чл.358, ал.3 КТ.
По изложените съобржения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 459 от 29.07.2015 година по гр.д. № 118/2014 година на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.