О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
[населено място], 24.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 105 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Подадена е от К. П. П. частна жалба срещу разпореждане № 1226 от 05.07.2010г. на Б. окръжен съд по гр.д. № 36/2009г., с което е върната подадената от него касационна жалба против решението на съда по същото дело, постановено на 05.03.2010г. Според жалбоподателя обжалваният акт е незаконосъобразен, а е постановен по целесъобразност. Съдът не е взел предвид, че между страните е висящо дело относно същия имот с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, по което е постановено решение в интерес на частния жалбоподател и при обжалването му от другата страна не са искани доказателства за обжалваем интерес, а делото е изпратено във ВКС. Това, според частния жалбоподател, показва, че по делото се действа целенасочено в негова вреда. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното разпореждане.
Ответникът по частната жалба Н. Д. М. я намира за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството пред Б. окръжен съд по гр.д. № 36/2009г. е въззивно и е приключило с решение от 05.03.2010г., с което е оставено в сила решение на Районен съд – Гоце Делчев по гр.д. № 218/2004г. за отхвърляне на исковете на З. Н. М., К. Н. П., Й. Н. П., К. И. К., И. К. К., Н. А. П., К. П. П. и Г. П. П. против Н. Д. М. за признаване собствеността върху югоизточна част от зеленчукова култура с площ 2,373 дка в местн. „С. б.” в землището на[населено място], представляваща имот № 055029 по картата на землището, с площ на спорната част 895 кв.м., както и за отмяна на констативен нотариален акт относно посочения имот.
Подадена е от К. П. П., Г. П. П., З. Н. М., К. Н. П., Й. Н. П., К. И. К. и И. К. К. касационна жалба срещу решението, по която въззивният съд е извършил размяна на преписи, но по-късно с разпореждане от 28.05.2010г. я е оставил без движение с указание до касаторите да представят в едноседмичен срок доказателства за размера на обжалваемия интерес предвид нормата на чл. 280, ал.2 ГПК. С обжалваното разпореждане от 05.07.2010г. съдът е върнал касационната жалба като е приел, че в дадения срок, изтекъл на 01.07.2010г., касаторите не са ангажирали доказателства за обжалваемия интерес.
При горните данни Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията й преди изменението в ДВ бр. 100/2010г., която е приложима към настоящата касационна жалба, подадена на 10.05.2010г., постановява, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000лв. Според чл.55, ал.1,б.”б” ГПК/отм./ цената на иска, а оттук и обжалваемия интерес по искове за собственост се определя от ? от данъчната оценка на претендирания имот, а ако няма такава – от пазарната му цена. В исковата молба ищците, сред които е и частният жалбоподател К. П. П., са посочили цена на иска 100лв. Видно от приложеното на л.40 от първоинстанционното дело удостоверение, че данъчната оценка на целия имот от 2,373 дка, /а не само на спорната част от 895 кв.м./ е 97,70 лв. Вероятно имайки предвид тази данъчна оценка въззивният съд е дал указания за представяне на доказателства за обжалваемия интерес, т.е. евентуално за пазарна цена на имота, различна от данъчната оценка. Тъй като такива не са били представени, то изхождайки от наличните по делото данни за обжалваем интерес под 1000лв. правилно в крайна сметка съдът е счел, че касационната жалба не следва да бъде разглеждана, тъй като е налице пречка по чл. 280, ал.2 ГПК. Следва само за пълнота да се отбележи, че сега действащата редакция на чл.280,ал.2ГПК /след изменението в ДВ бр.100/2010г./ преодолява съществувалото при предишната редакция различие в употребените понятия „цена на иска” и „обжалваем интерес”.
Несъстоятелни са оплакванията на частния жалбоподател за различен подход при двете дела за същия имот. Вярно е, че Б. окръжен съд е изпратил на Върховния касационен съд за разглеждане жалбата по гр.д. № 459/2009г., което има за предмет иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за същия имот, но при извършена служебна справка настоящият състав установи, че с определение № 131 от 08.07.2010г. по гр.д. № 24/2010г. на ІІг.о. на ВКС касационната жалба е приета за недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК поради обжалваем интерес под 1000лв. и с определение № 106 от 18.03.2011г. по ч.гр.д. № 443/2010г. на ІІ г.о. предходното определение е потвърдено. Следователно и двете касационни производства са прекратени на основание чл. 280, ал.2 ГПК.
При горните изводи обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1226 от 05.07.2010г. на Б. окръжен съд по гр.д. № 36/2009г., с което е върната подадената от К. П. П. касационна жалба против решението на съда по същото дело, постановено на 05.03.2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: