2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
[населено място], 03.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 1571 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. К. срещу определение № 40 от 03.01.2014г. на Софийски апелативен съд постановено по ч.гр.д.№ 4217/2013г., с което му е отказано предоставяне на правна помощ за определяне на адвокат за приподписване на частна касационна жалба.
Жалбоподателят иска отмяна на определението. Изтъква, че има задължения към [фирма] в размер на 2 057лв. и ще иска пренасочването им към лицата, които му дължат обезщетения 53 300лв. по заведеното дело пред СГС. Освен това ще иска издаване на изпълнителен лист по чл. 404 ГПК срещу С. И. И. – владелец на апартамент № 1 в кооперацията.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Д. С. К. е ищец по гр.д. № 3043/2012г. на Софийски градски съд, І-6 състав. Исковата молба е върната с определение от 26.08.2013г. поради невнасяне на определената държавна такса. С определение № 2489 от 13.11.2013г. по ч.гр.д. № 4217/2013г. Софийски апелативен съд е потвърдил прекратяването на производството. Подадена е от Д. К. частна касационна жалба вх.№ 13361/03.12.2013г. С нея е поискано предоставяне на правна помощ за приподписване на частната касационна жалба. С обжалваното определение от 03.01.2014г. Софийски апелативен съд е констатирал, че според представената декларация молителят притежава два недвижими имота и има месечен доход от наем в размер на 250 лв. Въз основа на това е приел, че това имущество и доходи позволяват да бъде покрит разхода за адвокат, доколкото дължимото минимално адвокатско възнаграждение е 100лв. Поради това е отказал предоставянето на правна помощ.
При горните обстоятелства настоящият състав намира определението за правилно, но по съображения, различни от изложените.
Изводът на Софийски апелативен съд, че Д. К. разполага с достатъчно средства за осигуряване на адвокатска защита е необоснован. Доход в размер на 250 лв. месечно не е достатъчен да покрие дължимото минимално адвокатско възнаграждение от 100лв. и необходимите на жалбоподателя минимални средства за издръжка. Наличието на недвижими имоти – апартамент от 58 кв.м. и необитаем селски имот /както е посочено в декларацията/, не сочи на възможност за заплащане на адвокатско възнаграждение, доколкото преценката по чл. 23, ал.4 З. се извършва на база на реалните, а не предполагаеми доходи на лицето.
Независимо от изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде потвърдено като правилно по същество – правна помощ не следва да бъде предоставена на основание чл. 24, т.2 З., тъй като частна жалба вх. № 13361/03.12.2013г. е очевидно неоснователна. Допуснатата нередовност при предявяване на иска, изразяваща се в невнасяне на държавна такса, не може да бъде отстранена по реда на обжалване на преграждащия акт на въззивния съд. Ето защо предоставянето на правна помощ е неоправдано и с основание е отказано.
Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 40 от 03.01.2014г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, постановено по ч.гр.д.№ 4217/2013г., с което на Д. С. К. е отказано предоставяне на правна помощ за приподписване на частна касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: