3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
С., 17.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 996/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Василева Р., действаща като [фирма] – [населено място], срещу разпореждане № 1523/01.11.2011 г. по ч. в. т. д. № 874/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното разпореждане е върната подадената от М. Р. частна касационна жалба вх. № 5389/12.09.2011 г. против определение № 1231 от 29.08.2011 г., постановено по същото въззивно дело.
Частната жалба е бланкетна и съдържа искане за отмяна на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Въззивният съд е върнал частната касационна жалба на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, след като е констатирал, че не са отстранени нередовностите й, указани във връчено на частната жалбоподателка, на 10.10.2011 г., разпореждане по чл.262, ал.1 ГПК, конкретно – не са посочени основания по чл.281 ГПК, не е формулиран петитум на жалбата, не е допълнено съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и не е представена съдебна практика за доказване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Разпореждането е неправилно.
В подадената частна касационна жалба против определение от 29.08.2011 г. по ч. в. т. д. № 874/2011 г. частната жалбоподателка М. Р. е изложила – макар и схематично, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК като е посочила, че неправилността на обжалваното определение се дължи на необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. В изпълнение на разпореждане № 1267 от 13.09.2011 г. частната жалбоподателка – чрез процесуалния си представител по делото, е депозирала изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което е обосновала приложното поле на касационното обжалване с всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК основания и е представила документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Въззивният съд е счел, че нередовностите на частната касационна жалба не са отстранени поради неизчерпателно излагане на основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и на тези по чл.281, т.3 ГПК и неприлагане на съдебна практика, поради което с разпореждане № 1346 от 29.09.2011 г. отново е дал указания за поправяне на жалбата. Разпореждането е връчено на 10.10.2011 г. на адреса, посочен като служебен адрес на пълномощника на жалбоподателката адв. Т. Б.. Връчването е извършено на лице, различно от адресата адв. Б., без да са вписани данни дали лицето сътрудничи или работи с/за адв. Б. в неговата кантора.
При тези обстоятелства настоящият състав намира, че разпореждането за връщане на частната касационна жалба е постановено при отсъствие на предпоставките по чл.262, ал.2, т.2 ГПК. За да бъде върната жалбата на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, страната трябва да е уведомена надлежно за констатираните от администриращия съд нередовности и за срока, в който те следва да бъдат отстранени, за да може да предприеме необходимите процесуални действия за привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на закона и указанията на съда. Приложеното към делото съобщение с дата на връчване 10.10.2011 г. не позволява да се направи извод, че частната жалбоподателка М. Р. е уведомена по реда на чл.51, ал.1 ГПК – чрез упълномощения процесуален представител по делото, за разпореждането на Пловдивски апелативен съд от 29.09.2011 г., с което са дадени допълнителни указания за поправяне на частната касационна жалба. Поради отсъствието на надлежно уведомяване пропускът за отстраняване на недостатъците на жалбата в рамките на предоставения с посоченото разпореждане едноседмичен срок не може да послужи като основание по чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщане на жалбата. Въззивният съд е следвало да предприеме повторно връчване на разпореждането и едва тогава – ако то не бъде изпълнено, да приложи неблагоприятните последици по чл.262, ал.2, т.2 ГПК. Н. на повторно връчване е довело до незаконосъобразност на последващото разпореждане за връщане на частната касационна жалба, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за администриране на частната касационна жалба от стадия по връчване на разпореждане № 1346 от 29.09.2011 г. съобразно правилата на чл.44, ал.1 ГПК, респ. чл.51, ал.1 ГПК. В хода на администриране на жалбата въззивният съд следва да съобрази и факта, че преценката дали изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа изчерпателно и ясно посочване на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК и на основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК е от компетентността на Върховния касационен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 1523/01.11.2011 г., постановено по ч. в. т. д. № 874/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК подадената от М. Василева Р., действаща като [фирма] – [населено място], частна касационна жалба вх. № 5389/12.09.2011 г. против определение № 1231 от 29.08.2011 г. по същото въззивно дело.
ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :