О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр. София,12.03.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д. №326 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частни жалби на П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД и на „Юробанк България“ АД, като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, срещу определение №3640 от 05.11.2019г. по т.д.№245/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
Частните жалбоподатели П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД, обжалват определението в частта, с която по молба на „Банка Пиреос България“ АД е изменено решение №1973/31.07.2019г. по т.д.№245/2019г. на САС, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на „Банка Пиреос България“ АД вместо сумата 5567,27 лева, сумата 11432,28 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство. Жалбоподателите поддържат, че след като е отхвърлена повече от половината част от предявените искове, то разноските следва да бъдат присъдени на банката съобразно изхода на исковото производство, а именно 5 567,27 лева, както правилно е било присъдено първоначално с въззивното решение.
Ответникът „Юробанк България“ АД, поддържа, че определението по чл.248 от ГПК е правилно и законосъобразно в обжалваната от П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД част. Излага доводи, че с поведението си жалбоподателите са станали причина за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, поради което следва да понесат всички разноски в заповедното производство.
Частният жалбоподател „Юробанк България“ АД, като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД , обжалва определението в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима молбата на „Банка Пиреос България“ АД за изменение на решение №1973/31.07.2019г. по т.д.№245/2019г. на САС, в частта, с която е отменено частично определение №685/04.02.2019г. т.д.№5473/15г. на СГС, постановено по реда на чл.248 от ГПК и е изменено решение №1418/05.07.2018г. на СГС в частта за разноските. Счита, че именно по този ред следва да бъде поискано изменение на решението на САС, тъй като първоинстанционното решение е частично отменено и има ново произнасяне на въззивния съд, в частта, касаеща разноските, които са присъдени и пред първоинстанционния съд. Също така обжалва определението от 05.11.2019г. и в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Банка Пиреос България“ АД за изменение на решение №1973/31.07.2019г. по т.д.№245/2019г. на САС, в частта, с която банката е осъдена да заплати на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред САС в размер на 8729,06 лева, съобразно изхода на спора. Счита, че уговореното възнаграждение е прекомерно, а също така не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като липсват доказателства за заплащането им по банков път, каквото е законовото изискване.
Ответниците по частната жалба П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД оспорват същата като неоснователна. Подробни съображения излагат в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение №1973/31.07.2019г. по т.д.№245/2019г., поправено с определение от 21.10.2019г. по същото дело, Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, е отменил частично решение №1418/05.07.2018г. по т.д.№5473/2015г. СГС, ТО, 10 ти състав, като е признал за установено на основание чл.422 от ГПК съществуването на вземане на „Банка Пиреос България“ АД против П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД за сумата от 134 855,40 евро, представляваща главница по договор за инвестиционен кредит №658/2007г. от 29.05.2007г., като е потвърдил решението в останалата част. С това решение „Банка Пиреос България“ АД е осъдена да заплати на П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД сумата 8729,06 лв., представляваща разноски за производството пред САС, а П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД са осъдени да заплатят на „Банка Пиреос България“ АД сумата 5567,27 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство; сумата 5 640,32 лв. – разноски за производството пред СГС и разноски за производството пред САС в размер на 12 587,02 лв. Със същото решение съставът на САС е отменил частично постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение от 04.02.2019г. по т.д.№5473/2015г. на СГС, ТО, 10 – ти състав, като вместо това е изменил решение №1418/05.07.2018г. по т.д.№5473/2015г. на СГС в частта за разноските, като е осъдил „Банка Пиреос България“ АД да заплати на П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД допълнително над присъдените 2700 лева още 3045,84 лева, представляващи разноски за производството пред СГС.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК въззивният жалбоподател „Банка Пиреос България“ АД е поискал да бъде изменено решението в частта, с която е изменено първоинстанционното решение за присъдените на страните разноски пред СГС, както и в частта за присъдените му частично разноски за заповедното производство и в частта за присъдените на ответниците разноски пред САС.
С определение №3640 от 05.11.2019г. по т.д.№245/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав въззивният съд е изменил постановеното по делото решение от 31.07.2019г. в частта за разноските, като е осъдил П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД да заплатят на „Банка Пиреос България“ АД вместо сумата 5567,27 лева, сумата 11432,28 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство. Със същото определение съдът е оставил без разглеждане като недопустима молбата на „Банка Пиреос България“ АД за изменение на решение №1973/31.07.2019г. по т.д.№245/2019г. на САС, в частта, с която е отменено частично определение №685/04.02.2019г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по т.д.№5473/15г. на СГС и е изменено решение №1418/05.07.2018г. на СГС в частта за разноските. Също така съставът на САС е оставил без уважение молбата на „Банка Пиреос България“ АД по реда на чл.248 ал.1 от ГПК в останалата част. Въззивният съд е счел, че частичното отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК е поради извършено след издаването на заповедта за изпълнение плащане от ответниците. Заключил е, че с това си поведение те са станали повод за завеждане на иска и по аргумент на обратното от чл.78, ал.2 от ГПК дължат заплащане на извършените от ищеца разноски за заповедното производство. Относно разноските, присъдени на ответниците за въззивното производство, е приел за неоснователни възраженията на банката за липса на данни за реално плащане на това възнаграждение и за прекомерност на същото, като е приел, че съразмерно отхвърлената част от иска на ответниците се дължи част в размер на 8729,06 лева от заплатеното адвокатско възнаграждение от 17 000 лева.
По жалбата на П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД:
Съгласно т.12 на ТР №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№/2013г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При тази дейност съдът прилага общите правила на чл.78 от ГПК. В случая въззивният съд е направил извод, че се касае до изключението по чл.78, ал.2 от ГПК, а именно, че поведението на ответниците по заплащане на посочената по заповедта за незабавно изпълнение сума след издаване на заповедта е в причинна връзка с подаването на иска по чл.422 от ГПК от ищеца. Този извод е правилен. Подавайки възражение срещу заповедта, въпреки, че дължи посочените в заповедта сума, ответникът дава повод за завеждане на делото, като с възражението препятства влизането й в сила. При липса на подадено от ответника възражение заповедта по чл.417 от ГПК би се стабилизирала и ищецът би получил изпълнение по заповедта. В този случай ответникът не се освобождава от отговорност за разноските за заповедното производство, доколкото образуването на това производство и извършването на разноски от ищеца се дължи изцяло на поведението на ответника. Така даденото разрешение е в съответствие със служебно известната на съда практика на ВКС по Определение №674/22.11.2011г. по ч.гр.д. № 597/11г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Определение №688/02.10.2014г. по ч.т.д. №2337/2014г. на ВКС, ТК, I т.о.
По жалбата на „Юробанк България“ АД:
Въззивното определение в обжалваната част, с която е оставена без уважение молбата на „Банка Пиреос България“ АД за изменение на решението в частта, с която банката е осъдена да заплати на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред САС в размер на 8729,06 лева, съобразно изхода на спора, е неправилно. Съобразно т.1 от ТР №6 от 2013 г. по т. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Сумата, заплатена от ответниците по иска – въззиваеми, за адвокатско възнаграждение за въззивното производство възлиза на 17 000 лв., което обосновава задължително плащане чрез превод или по платежна сметка, доколкото се касае до плащане за осъществена защита и съдействие по едно дело. Произнасянето на въззивния съд по въпроса за присъждане на разноските не е съобразено с императивното правило на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване плащанията в брой. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС намира, че не е доказано по изискуемия ред заплащането на адвокатския хонорар на адвокат В. Волева, поради което въззивното решение следва да се отмени в частта, с която на ответниците са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Правилно е обжалваното определение на САС в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима молбата на „Банка Пиреос България“ АД за изменение на решение №1973/31.07.2019г. по т.д.№245/2019г., в частта, с която е отменено частично постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №685/04.02.2019г., по т.д.№5473/15г. на СГС. В тази част решението на САС има характер на определение по чл.274 ал.2 от ГПК, с което е осъществен инстанционен контрол на постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение на първоинстанционния съд. Поради това то не подлежи на изменение от съда, който го е постановил, а правилността му може да бъде обект на проверка при евентуално касационно обжалване.
Предвид изложеното обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено в частта, с която молбата на „Банка Пиреос България“ АД по чл.248 от ГПК е оставена без уважение, като вместо това бъде отменено решение №1973/31.07.2019г. по т.д.№245/2019г на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, поправено с определение от 21.10.2019г. по същото дело, в частта, с която банката е осъдена да заплати на П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД сумата 8729,06 лв., представляваща разноски за производството пред САС.
В останалата обжалвана част определението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №3640 от 05.11.2019г. по т.д.№245/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 9 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Банка Пиреос България“ АД по чл.248 от ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение №1973/31.07.2019г. по т.д.№245/2019г Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, поправено с определение от 21.10.2019г. по същото дело, в частта, с която „Банка Пиреос България“ АД , с правоприемник „Юробанк България“ АД, е осъдена да заплати на П. В. А., Д. К. Б. и „Коректинвест“ ООД сумата 8729,06 лв., представляваща разноски за производството пред САС.
ПОТВЪРЖДАВА определение №3640 от 05.11.2019г. по т.д.№245/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.