О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
Гр.София, 17.11.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 462 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” А. , гр. Р. срещу решение № 397/26.06.2008г., постановено по гр.д. № 408/2008г. от Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 54/25.04.2008г. по гр.д. № 6372/2007г. на Русенския районен съд за признаване за установено по отношение на “Т” А. , че Н. П. С., гр. Р., не дължи сумите по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1009/2007г. на РРС, за които е образувано изп.д. № 2* в размер на : 820.06 лв.- главница за потребена топлоенергия за периода 18.04.2002г. – 31.12.2006г., лихва за забава в размер на 191.80 лв. за периода 15.05.2002г. – 31.12.2006г., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.59 лв. и разноски от 22.24 лв.
Касаторът поддържа, че постановеното решение е недопустимо, а допускането на касационното обжалване обосновава с произнасянето от съда по съществен процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд.
Според касатора, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на делото се определя от ищеца, посредством очертаване на спорното право чрез основанието и петитума на иска. Без да е формулирал изрично съществения процесуален въпрос, по който се е произнесъл съдът, касаторът, в приложението към жалбата, повтаря съображенията си за недопустимост на въззивното решение, а именно, че заявеното искане по чл.254 от ГПК /отм./ било да се установи, че ищецът “не дължи суми за отопление”, а въззивният съд е постановил диспозитив, че ищецът “не дължи суми по издадения изпълнителен лист”. С внесената от съда промяна на иска въззивният съд постановил решението в противоречие с практиката на ВКС. Сочи две решения на ВКС, в които произнасянето по непредявен иск е квалифицирано като недопустимост на въззивното решение. Други оплаквания или основания за касационен контрол не са въведени, а касаторът е заявил, че действително липсвали доказателства за установяване на вземането му по основание и размер.
Твърдението за недопустимост на въззивното решение е основание за касационно обжалване по чл.281, т.2 от ГПК, но разглеждането му е предпоставено от наличието на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Произнасянето от съда по предявения иск съобразно със заявените от ищеца обстоятелства, на които основава претенцията си, и искането му -петитума, е съществен процесуален въпрос от значение за вида на търсената с иска защита и респ. формиращ предмета на спора, с който се е сезиран съдът. Но съответствието между основанието на предявения иск по исковата молба и възприетата от съда правна квалификация, свързана с обсъждането на счетените за релевантни факти и обстоятелства, е въпрос на конкретна преценка.
Цитираните от касатора решения на ВКС не дават разрешение на поставения процесуален въпрос. В Реш. № 49/15.02.2006г. по т.д. № 595/05г. на ІІ т.о. е прието, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по основания за отмяна по чл.74 от ТЗ, които не са били релевирани в исковата молба. В Реш. от 16.02.2007г. по гр.д. № 366/06г. на І т.о. е прието, че не е недопустимо решение, в диспозитива на което не е направено произнасяне по уважени възражения за прихващане. Следователно не е посочена практика на ВКС, в която да е налице произнасяне по въпроса за съответствието между искане за признаване на установено, че “не са дължат суми за отопление” за потребена топлоенергия и диспозитив, че “не се дължат суми по издаден изпълнителен лист”, и то по иск с правно основание чл.254 от ГПК /отм./, като се има в предвид и, че издаването на изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание е процесуална предпоставка за разглеждането на иска.
По изложените съображения съставът на Първо отделение на Търговската колегия намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 397/26.06.2008г., постановено по гр.д. № 408/2008г. от Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.