О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1171
София, 22.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4166 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Е. И. Г., като майка и законна представителка на малолетното си дете М. Г. Г., чрез пълномощника адв.М. Д., срещу решение № 19/06.03.2013 г. по гр.д.№2405/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
Ответникът Г. С. Г. , в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв.Б. Д. оспорва жалбата.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване състав на ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в законовия срок, от надлежно легитимирана страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима, тъй като с обжалваното решение е разгледан иск с цена над 5 000 лв.
Въззивният съд е потвърдил решение №1295/25.08.2011 г. по гр.д.№2811/2011 г. на Бургаски районен съд. С него е отхвърлен предявеният от касаторката, като майка и законна представителка на малолетното си дете иск по чл.150 СК за увеличение на дължима от бащата издръжка от 100 лв. на 300 лв. месечно.Решението е постановено, след като с решение № 537/17.12.2012 г. по гр.д.№214/2012 г., ІV г.о., по реда на чл.290 ГПК ,е било отменено предходно въззивно решение, с което е бил потвърден актът на първоинстанционния съд.Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ответникът е навършил 60-годишна възраст, получил е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и му е отпусната такава в размер на 196,59 лв.Закупил е лизингов автомобил преди пенсионирането си, когато е получавал доходи в много по-голям размер .Не са били представени доказателства, че сега има допълнителни доходи извън пенсията, въпреки дадената възможност на касаторката. Направил е извод, че нуждите на детето несъмнено са нараснали, но са намалели възможностите на бащата да заплаща издръжка в по-голям размер,тъй като той вече не е в трудоспособна възраст.
В жалбата са инкорпорирани твърдения, с характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Касаторката счита, че с обжалваното решение „е решен въпроса в противоречие с решение № 388/2004 г.,че следва да се отчита не само възможността, но да се отчитат и нарасналите нужди на детето, като се отчете и материализирането на грижите, които полага майката, който в посоченото решение не е решен съгласно с практиката и задължителните тълкувателни решения”. Формулировката, използвана от касаторката не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.2 ГПК, тъй като не става ясно за какви конкретни правни изводи на въззивния съд се отнася. Посоченото решение е на Великотърновския окръжен съд, влязло е в сила и е приложено, но в него не се съдържат правни разрешения, различни от приетото в обжалваното решение. Касаторката не е посочила задължителна съдебна практика на която последното да противоречи. Следователно не може да се приеме, че са обосновани общо основание и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Поставен е и процесуалноправният въпрос: „при промяна в обстоятелствата следва ли стриктно да се изпълняват указанията, при възникнали промени в обстоятелствата и същите да се вземат предвид и съда следва да събира всички доказателства с цел разкриване на обективната истина”. Касторката счита, че той следва да се реши с оглед развитието на правото.Относно така формулирания въпрос също следва да се приеме,че той не представлява правен въпрос, свързан с изводите на въззивния съд, обусловили изхода по делото.Не са изложени аргументи и за наличие на допълнително касационно основание по чл.280 ал.1т.3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. То е обусловено от извеждането от страна на касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е станал причина за вземане на решението му, като общо основание за допускане на касационно обжалване.Необходимо е и обосноваване проявлението на този въпрос в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, като допълнително основание за касационно обжалване. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГКТК, касационният съд не може да изведе сам правния въпрос въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.
Ответникът по касационната жалба е поискал присъждането на направени разноски за защита в това производство, представен е договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,че е заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 260 лв.С оглед изхода на делото следва искането на основание чл.78 ал.3 ГПК да бъде уважено.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19/06.03.2013 г. по гр.д.№2405/2012 на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. И. Г.,като майка и законна представителка на малолетното си дете М. Г. Г. да заплати на Г. С. Г. сумата 260/двеста и шестдесет / лв. направени разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: