О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1171
С. 31.10.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 723 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от управителя К., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение от 17.01.2011г. по в.гр.д.№ 5934 по описа за 2010г. Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 8.02.2010г. по гр.д.№ 50885/2009г.на Софийски районен съд като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК без да се поставя конкретен въпрос. Изложени са доводи за неправилност на постановения акт,които се свързват с твърдения за невъзможност на работодателя да изпълни задължението си по чл.333 от КТ при положение,че служителят го е уведомил,че през 2007г.му е определена 58%трайно намалена работоспособност едва на 17.09.2008г.,т.е.два дни след датата, на която е получил предизвестието си за прекратяване на трудовото правоотношение.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва нейната основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният състав е приел за правилен извода на районния съд за основателност на предявените искове с мотива,че е установено по делото, че ищецът се ползва със закрила по чл.333 ал.1 т.2 от КТ,а работодателят не е съобразил това обстоятелство.
Само по себе си обстоятелството,че касаторът не е поставил конкретен въпрос,който съставлява общо основание за допустимост и във връзка, с което само е възможно да се извърши преценка дали е налице посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – изключва възможността касационната жалба да се допусне до разглеждане по същество /т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Изложените доводи за неправилност не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза. Независимо от това,ако от тях бъде изведен въпрос- като общо основание – относно това –може ли да се ползва работник или служител от закрилата по чл.333 ал.1 т.2 от КТ,при положение,че е уведомил работодателя,че е трудоустроен два дни след датата, на която е получил предизвестието си за уволнение – то този въпрос е разрешен от въззивиня съд в съответствие с установената вече практика на съдилищата с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения – например № 247 от 23.06.2011г.по гр.д.№ 960/10г.на ІІІ г.о.на ВКС, № 63 от 31.03.2011г.по гр.д.№1728/09г.на ІV г.о.на ВКС, № 83 от 11.04.2011г.по гр.д.№1784/09г.на ІV г.о.на ВКС, № 21 от 2.02.2011г.по гр.д.№ 808/10г.на ІV г.о.на ВКС, № 615 от 2.11.2010г. по гр.д.№ 852/09г.на ІV г.о.на ВКС, № 853 от 17.12.2010г.по гр.д.№ 767/10г.на ІV г.о.на ВКС/. Съгласно нея – закрилата по чл.333 ал.1 т.2,както и по т.3 от КТ има обективен характер. Задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на предпоставките за провеждане на процедурата за предварителна закрила като събере информация за здравословното състояние от работниците или служителите,на които има намерение да прекрати трудовите правоотношения. За работника или служителя липсва легално вменено задължение предварително да уведомява работодателя за своето заболяване. Обективният характер на законоустановената закрила се преодолява само,ако по делото се установи по безспорен начин,че работникът или служителят съзнателно е укрил свое съществуващо заболяване по горепосочената Наредба. При положение,че в случая –доказателства за съзнателно укриване на заболяването няма,а е безспорно, че своевременно – преди уволнението – работодателят не е изпълнил задължението си да събере информация от служителя за здравословното му състояние – на поставения въпрос за приложимостта на законоуставената закрила следва да се отговори положително. С оглед наведеното възражение за разлика при прилагането на чл.333 т.3 и т.2 от КТ, следва да се посочи,че идентичният характер на закрилата по чл.333 ал.1 т.2 и по т.3 от КТ следва и се извежда от нормата на чл.333 ал.2 от КТ.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на подадената жалба до касационно обжалване,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.01.2011г. по в.гр.д.№ 5934 по описа за 2010г. Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.