Определение №1171 от по гр. дело №32/32 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 1171
 
София, 26.10.2009 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври 2009 година, в състав:
 
       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА                                                  
                ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                    ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 32/09 година по описа на ВКС, І г.о.  и за да се произнесе, взе предвид :
 
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Е. Й. в качеството му на пълномощник на Г. Г. Д. и А. Д. С. против въззивното решение, постановено от К. окръжен съд на 04.03.2008 г. по в.гр.д. № 580/06 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. В допълнителна молба от 01.08.2008 г., подадена след оставяне на касационната жалба без движение, жалбоподателите са посочили, че обжалваното решение е в противоречие с решение № 76 от 25.12.1980 г. по гр.д. № 58/80 г. на ОСГК, решение № 125 от 28.03. 1988 г. по гр.д. № 852/87 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 7 от 24.02.2000 г. по гр.д. 0 1440/99 г. на ІV г.о.; решение № 1* от 04.07.1994 г. по гр.д. № 2* г. на ІV г.о.
Ответникът по касация “Ч” АД в писмен отговор изразява становище, че не следва да се допуска касационно разглеждане на жалбата, тъй като не е обосновано наличието на някое от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като извърши проверка за наличие на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след като с решение № 917/06 от 24.07.2006 г. по гр.д. № 853/05 г. на ВКС, ІV Б отделение, е било отменено предходното въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд. С него е отменено решението на Районен съд- Д. , постановено на 21.11.2001 г. по гр.д. № 170/01 г. и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Г. Г. Д. и А. Д. С. против “Е” ЕАД иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия, като премахне строеж на 8 бр. кабели – кабелна линия, представляваща част от обект “Силова кабелна линия 20 kV и кабели НН” от имотите на ищците, представляващи съответно УПИ ХVІІІ-771, собственост на Г. Д. и УПИ ХІХ-771, собственост на А. С. , и двата имота находящи се в кв. 12 по плана на с. Р., общ. Прието е, че към момента на придобиване на собствеността върху процесните имоти от ищците, енергийният обект е бил изграден и пуснат в експлоатация. По силата на закона – чл. 60, ал.1 и ал.2,т.1 ЗЕЕЕ около него е обособена сервитутна зона, която създава съществени ограничения в режима на застрояване и ползуване на имота. Като абсолютно вещно право сервитутът ограничава упражняването на правото на собственост върху служещия имот, което собственикът му е длъжен да търпи.
Основанието за допускане на касационно обжалване, което сочат жалбоподателите в изложението към касационната си жалба е по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, но същите не са изложили материалноправните или процесуалноправните въпроси, които въззивният съд е разрешил в противоречие с решенията на ВКС, на които се позовава. Съпоставянето им с обжалваното въззивно решение не разкрива сходна правна проблематика. Общото между тях се изразява единствено в правното основание на исковете, но те са постановени при коренно различна фактическа обстановка, поради което не могат да обосноват извод за противоречива практика. Решение № 76 от 25.12.1980 г. по гр.д. № 51/80 г. на ОСГК третира въпроса за възможността за придобиване по давност на сервитути, който не се поставя по настоящото дело. Законодателят свързва допустимостта на касационното обжалване с произнасянето по правни въпроси, които са от значение за разрешаването на конкретния правен спор, а не по принцип.
По изложените съображения съдът намира, че не е налице соченото от жалбоподателите основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Затова
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на въззивното решение, постановено от К. окръжен съд на 04.03.2008 г. по в.гр.д. № 580/06 г
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top