4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1171
гр.София, 22.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4271 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Л. Д. Д. и М. И. И. против решение № 302 от 20.02.2013 г., постановено по гр. д. № 2206 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, ГО, осми състав.
Л. Д. Д. обжалва решението на Софийския апелативен съд в частите, с които е потвърдено решение № 2345 от 4.4.2012 г. по гр. д. № 7351 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1 брачен състав, за предоставяне упражняването на родителските права на майката, относно режима му на лични отношения с детето и за осъждането му да заплаща месечна издръжка от 100 лв., считано от 2.06.2011 г.
М. И. обжалва решението на Софийския апелативен съд в частите, с които е обезсилено първоинстанционното решение за осъждане на Л. Д. да заплаща издръжка в размер на 100 лв. за периода от 1.1.2011 г. до 2.6.2011 г., потвърдено е първоинстанционното решение за установяване произхода на детето В. Л. Д. от Л. Д. Д. и е определен режим на лични отношения на бащата с детето.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваните от тях части е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване Л. Д. Д. сочи т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК- наличието на противоречива съдебна практика по въпроса следва ли на основание чл.70 от СК съдът да се произнася служебно по въпросите, свързани с упражняването на родителските права, режим на лични отношения и издръжка на детето. Счита, че нормата на чл.70 от СК е изчерпателна в кои случаи следва да се произнася служебно съдът по тези въпроси и хипотезата на чл.66, ал.2 от СК не е от тях. Смята, че не е справедливо бащата, който не виждал детето си, да плаща издръжка.
Касаторът М. И. сочи като основание за допускане на касационното обжалване т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.Следва ли да се преценяват обстоятелства и кои са те при определяне упражняването на родителските права, личните отношения и размера на издръжката? Твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на ППВС № 1 от 1974 г., тъй като няма изслушване на родителите по относимите по този въпрос обстоятелства.
2. Императивна ли е нормата на чл.59, ал.6 от СК относно задължението на съда да изиска становище от дирекция Социално подпомагане при условията на чл.15 от Закона за закрила на детето при решаване на въпроси за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката? Твърди, че в случая тази разпоредба не е спазена от съдилищата, което е в противоречие с решение № 537 от 17.12.2012 г. по гр. д. № 214/2012 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Моли да бъде допусната касационна проверка на решението на Софийския апелативен съд в обжалваните от нея части. Счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от противната страна въпроси.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Л. Д. Д. е предявил иск за установяване бащинството му на детето В. И., като е изразил желание то да живее при него. Софийският градски съд е признал за установено, че детето произхожда от ищеца и на основание чл.70 от СК служебно се е произнесъл относно упражняването на родителските права, режима на личните отношения между родителите и детето и неговата издръжка, а Софийският апелативен съд е потвърдил решението в тези части. Следователно поставеният от касатора Д. въпрос дали разпоредбата на чл.70 от СК е приложима в случая е от значение за изхода на делото относно обжалваните от него части на решението на въззивния съд. Отговорът на въпроса не представлява затруднение и произтича от ясната разпоредба на чл.70 от СК, според която при уважаване на исковете за произход по чл.68 и 69 от СК съдът служебно се произнася по въпросите за местожителството на детето, за родителските права, режима на лични отношения между родителите и детето и неговата издръжка. Посредством нормата на чл.66, ал.2 от СК се определя в какъв срок припознаващият може да предяви исковете по чл.68 и 69 от СК, когато припознаването е оспорено. Искът на припознаващия е с правно основание чл.68 или чл.69 от СК и спрямо него е приложима разпоредбата на чл.70 от СК. По този въпрос не се установява наличието на противоречива съдебна практика, както твърди касаторът. За първите две представени от касатора решения № 1116 от 27.09.2009 на САС по гр. д. № 2133/2008 г. и № 220 от 26.09.2006 г. на ВтАС по в. гр. д. № 338/2006 г. липсват доказателства за влизането им в сила. Решение № 260 от 11.02.2011 г. на САС по в. гр. д. № 183/2010 г на ГО, 2 състав, което е влязло в сила, съдържа произнасяне по въпросите, посочени в чл.70 от СК и съответства на разрешението, дадено в обжалваното решение. Ето защо не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от Л. Д. въпрос.
Касаторът М. И. на свой ред счита решението на Софийския апелативен съд за необосновано в обжалваните от нея части, тъй като съдът не е преценил всички обстоятелства, които според ППВС № 1 от 1974 г. са относими при определяне упражняването на родителските права, личните отношения и размера на издръжката.Този недостатък на обжалваното решение според нея се дължи на липсата на задължително изслушване на родителите по тези обстоятелства, така както изисква това постановление. В ППВС № 1 от 1974 г. задължителното изслушване на родителите по своята правна същност е определено като средство за запознаване на съда със становищата на страните. При сега действащата уредба на гражданския процес становището на ответницата М. И. по обстоятелствата, определящи упражняването на родителските права, личните отношения и размера на издръжката, задължително се съдържа в отговора на исковата молба/чл.131, ал.2, т.4 и т.5 от ГПК/. Изложените от страните становища и посочените от тях факти в исковата молба и в отговора очертават спорния предмет, по който съдът следва да се произнесе. В случая ответницата е посочила в отговора на исковата молба своите съображения относно местожителството на детето, родителските права и издръжката, както и обстоятелствата, които според нея са били относими към спора. Следователно нейното становище е било дадено в отговора на исковата молба, поради което пропускът да бъде лично изслушана съобразно чл.59, ал.6 от СК не представлява съществено процесуално нарушение и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд се е произнесъл по тези относими към спора обстоятелства, които страните са посочили и за които са представили доказателства. Съобразил се е, че с оглед възрастта си детето има непрекъсната нужда от майката, поради което е постановил, че личните контакти трябва да се осъществяват в нейно присъствие. Следователно съдът е взел предвид посочените в ППВС № 1 от 1974 г. обстоятелства, относими по въпросите за определяне упражняването на родителските права, личните отношения и размера на издръжката, които са били установени по делото съобразно становищата и доказателствените искания на страните. Ето защо по първия въпрос на касатора М. И. не може да бъде допуснато касационно обжалване.
За първото по делото заседание Софийският градски съд е призовал отдел „Закрила на детето” към Дирекцията за социално подпомагане-В. и отделът е представил социален доклад вх. № ЗД 11-473 от 19.10.2011 г. По този начин съдът е спазил изискването на чл.59, ал.6 от СК да вземе становище от дирекция „Социално подпомагане” при условията на чл.15 от Закона за закрила на детето, поради което твърдението на касатора М. И. за неизпълнение на това задължение е невярно. Следователно и вторият въпрос на касатора М. И. също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
По изложените съображения следва да се приеме, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да бъде допускано.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 302 от 20.02.2013 г., постановено по гр. д. № 2206 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, ГО, осми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: