О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1173
София, 23.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври…………………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………
гр.дело N 244/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Изпълнителна агенция ”Военни клубове и военно почивно дело”, София, чрез пълномощника си ст. юрисконсулт В. С., е подала касационна жалба срещу решение от 18.11.2011 година по гр.д. N 11403/2011 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е отменено решение от 17.06.2011 г. по гр.д. № 21260/2010 г. на Софийския районен съд в отхвърлителната му част и вместо него е постановено друго, като е отменено уволнението на Е. И. Б. от [населено място], извършено със заповед № ЧР-09-202/22.04.2010 г. на изпълнителния директор, ищцата е възстановена на работа, а касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставането й без работа в размер на 2814 лева – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответницата Е. И. Б. от [населено място] не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, ГПК, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран процесуалноправният въпрос “…относно допустимостта на предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, при извършена по почин на работодателя отмяна на процесната заповед № ЧР-09-202/22.04.2010 г., преди прекратяването на трудовото правоотношение да е станало факт в обективната действителност”. Сочат се и са приложени следните съдебни актове – определение № 131/11.03.2011 г. по ч.гр.д. № 116/2011 г. на ІІІ г.о. и решение № 899/15.05.2006 г. по гр.д. № 2720/2003 г. на ІІІ г.о., ВКС, които според касаторът противоречат на приетото по настоящото дело.
Касаторът не е посочил в изложението си на кое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК се основава искането му за допускане на касационно обжалване, поради което липсва и обосновка по този въпрос. Известно е, че след влизане в сила на новия ГПК съдилищата съобразяват задължителната практика на ВКС, между която попадат и решенията, постановени по реда на чл.290 ГПК – т.2 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 по т.д. №1/2009 г. на ОСГКТК. В случая такова решение не е представено. Позоваването на решение на състав на ВКС от 2006 г. насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложеното решение, обаче, не е в подкрепа на това твърдение. В него се разглежда проблематика, свързана с началото на давностния срок за предявяване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, която няма отношение към формулирания от касатора въпрос. Освен това според закона възможността за отмяна на заповед за уволнение по инициатива на работодателя се свързва с предявяване на иск от работника или служителя пред съда. По този въпрос има задължителна практика на ВКС, обективирана в решения № 68 от 25.02.2011 г. по гр.д. № 33/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; № 304 от 27.06.2012 г. по гр.д. № 1265/2011 г. на ІV г.о. и др.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.11.2011 година по гр.д. N 11403/2011 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.