О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1173
[населено място], 09.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1162 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 128 от 19.05.2010г. на Л. окръжен съд, Граждански състав, постановено по гр.д. №169/2010г., с което е обезсилено като недопустимо решение № 23-3 от 11.02.2008г. по гр.д. № 456/06г. на Т. районен съд в частта, с която е индивидуализиран имота като нива, заснета понастоящем в имот № 021059 по КВС на[населено място], м.”Л.”, целия с площ 16,801 дка, възстановен на наследници на И. Д. В. и е прекратено производството в тази част. С въззивното решение на второ място е оставено в сила първоинстанционното решение за признаване за установено по отношение на В. И. Д., че към момента на образуване на стопанството Д. В. С. е бил собственик на нива в м.Л., в землището на[населено място] с площ 5 дка при граници: И. Г., Н. С., И. Д. и път.
Жалбоподателят В. Д. В. обжалва решението в частта, с която е постановено обезсилване на първоинстанционното решение. Счита, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК се позовава на разрешаване на материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Сочи, че двете инстанции са се произнесли противоречиво по релевантните за спора въпроси. На следващо място изтъква, че произнасянето на ВКС по настоящето дело е необходимо с цел уеднаквяване на практиката и точно прилагане на закона досежно института „спор за материално право по ЗСПЗЗ”. Прилага едно решение на състав на ВКС, както и ТРОСГК № 1/2000г.
Ответниците по жалбата не са представили писмен отговор в дадения от съда срок.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Ищецът В. В. е наследник на П. С. и Д. С., починали съответно 1973г. и 1993г. Съгласно представен нотариален акт от №169 от. 17.12.1932г. П. Д. В. е придобила нива от 5 дка в местн. „Л.” в землището на[населено място]; имотът е внесен в ТКЗС от съпруга й Д. В. С.; собствеността върху него е възстановена в съществуващи реални граници на наследници на Д. С. с решение на ПК[населено място] от 12.03.2001г.
Ответницата В. Д. се явява правоприемник на И. Д. В., починал 1974г. Установява се от представените нотариални актове, че през 1929г. той е закупил нива от 5 дка в м. „Л.” и с нотариален акт № 56 от 5.10.1932г. е продал тази нива на Л. В. Й., който пък от своя страна по-късно същата година я е продал на наследодателката на ищеца П. Д. В.. С решение на ПК Я. № 220 от 2.04.2002г. на наследници на И. Д. В. е възстановена собствеността в стари реални граници общо върху 16,801дка, образуващи имот № 021059 по картата на землището, като собствеността е установена с нотариални актове, вкл. и този за процесната нива.
При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че искът е основателен, тъй като на ответниците е възстановен имот, собствеността върху който наследодателят не е притежавал към момента на образуване на ТКЗС, понеже го е бил отчуждил /продал/. За да обезсили решението на първоинстанционния съд относно направената индивидуализация на имота съгласно заснемането му понастоящем като имот № 021059 по КВС, съдът се е мотивирал с характера на спора като такъв за собственост към минал момент, а не към настоящия.
Въззивното решение е постановено след като в производство по чл. 290 ГПК състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 259/2009г. на І г.о. е отменил предходно решение на Л. окръжен съд по същия спор, с което искът е приет за недопустим. В решението на касационния съд от 31.03.2010г. е даден отговор на въпроса за правния интерес от иска, като съдът е приел, че спор по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ възниква не само когато две лица спорят кой е собственик на един имот към момента на образуване на ТКЗС, но и когато имотът на ищеца неправилно е заснет и възстановен в стари реални граници като имот на ответника. Същевременно съдът е установил, че в случая спорът не е само за границите на имота, който наследодателите на ищца са внесли в ТКЗС, но и дали имотът е бил към този момент собственост на П. В. или на И. Д..
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава формално на трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК, без изрично да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда. От изложението може да се конкретизира въпросът за правния интерес от посочване в диспозитива на решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ на настоящата идентификация на спорния имот. Развита е тезата, че този интерес произтича от обстоятелството, че мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо съгласно ТРОСГК № 1/2000г., т.18. Касаторът се позовава на Решение № 1956 от 12.02.2002г. по гр.д. № 544/2001г. на ВКС, V г.о. На последно място намира, че произнасянето по касационната жалба ще има принос за развитието на правото с оглед индивидуализацията на имоти, собствеността върху които се възстановява в стари реални граници.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано[населено място] решение № 1 от 04.01.2001г. по т.гр.д. № 1/2000г. на ОСГК, т.18. В него се приема, че мотивите на решението не се ползват със сила на присъдено нещо и това не се оспорва нито от касатора, видно от изложението му, нито е възприето нещо различно по този въпрос от съда в обжалваното решение.
Цитираното решение № 1956 от 12.02.2002г. по гр.д. № 544/2001г. на ВКС, V г.о постановява, че спорът за границите на земеделски имот към момента на влизането му в ТКЗС е спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и правен интерес от иска е налице и заснемане на имота в различни от посочените през поземлената комисия граници. Това решение има отношение към въпросите, разгледани в отменителното решение на касационната инстанция, а именно за правния интерес от иска, които понастоящем са преклудирани. Поради това то е неотносимо към повдигнатия въпрос за начина на индивидуализиране на имота, който е обект на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК изисква разглеждането на разрешеният от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая не са установени горните предпоставки. По въпроса за характера на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и правния интерес от воденето му е постановено Тълкувателно решение № 1/1997г. на ОСГК, както и решения на състави на ВКС в производства по чл. 290 ГПК. Безспорно е от създадената задължителна практика, че предмет на установителните искове по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС. Този предмет предопределя и начина на индивидуализация на имота – тя трябва да съответства на релевантния за установяване на собствеността момент. С оглед на това индивидуализацията следва да отразява положението на имота по кадастрален план, комасационен план, оземлителен план и други подобни, съществували преди образуване на ТКЗС, без да включва непременно описание на имота според настоящото му местоположение по картата на възстановената собственост. Именно по същите съображения въззивният съд е постановил решението си. Следователно не е налице и това основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното, след като не се установяват сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 19.05.2010г. на Л. окръжен съд, Граждански състав, постановено по гр.д. №169/2010г. в частта му, с която е обезсилено решение № 23-3 от 11.02.2008г. по гр.д. № 456/06г. на Т. районен съд досежно индивидуализацията на спорния имот като нива, заснета понастоящем в имот № 021059 по КВС на[населено място], м.”Л.”, целия с площ 16,801 дка и е прекратено производството в тази част, по касационната жалба на В. Д. В. от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: