3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1174
София, 01.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 573/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от О. В. Н. и В. Е. Глинджева – Н. против решение № 359 от 14. 04. 2010 г. по гр. д. № 2003/2008 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 26. 05. 2008 г. по гр. д. № 3520/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която Н. Т. Й. и М. В. Т. са осъдени да заплатят на О. В. Н. и В. Е. Глинджева – Н. сумата 25000 евро, дадена на основание развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13. 09. 2004 г., ведно със законната лихва от 13. 10. 2006 г. до окончателно изплащане на главницата, както и сумата 1050 лв. деловодни разноски и вместо него е постановено решение, с което посочените искове са отхвърлени и ищците са осъдени да заплатят на ответниците сумата 2208 лв. деловодни разноски. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му в тази част и уважаване на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и произнасянето по който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба Н. Т. Й. и М. В. Т. изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част.
С обжалваното решение на Софийския апелативен съд е отменено решение от 26. 05. 2008 г. по гр. д. № 3520/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която Н. Т. Й. и М. В. Т. са осъдени да заплатят на О. В. Н. и В. Е. Глинджева – Н. сумата 25000 евро, дадена на основание развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13. 09. 2004 г., ведно със законната лихва от 13. 10. 2006 г. /предявяване на иска/ до окончателно изплащане на главницата, както и сумата 1050 лв. деловодни разноски и вместо него е постановено решение, с което посочените искове са отхвърлени и ищците са осъдени да заплатят на ответниците сумата 2208 лв. деловодни разноски.
За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че претендираната сума от 25000 евро е била дадена от ищците на ответниците като задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД по сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13. 09. 2004 г., ищците – бъдещи купувачи по предварителния договор не са изпълнили произтичащите от договора задължения да заплатят остатъка от продажната цена и да сключат окончателен договор в нотариална форма нито в първоначално уговорения едногодишен срок от сключване на предварителния договор /до 13. 09. 2005 г./, нито в уговорения в анекс от 5. 10. 2005 г. допълнителен срок /до 13. 02. 2006 г./ и неизпълнението на това задължение е породило за продавачите по договора /ответници по предявения иск/ правото по чл. 93, ал. 2, изр. 1 ЗЗД да се откажат от договора, като го развалят и задържат получения задатък. Съдът е преценил за неоснователен доводът на ищците, че неизпълнението на задълженията им се дължи на виновно поведение на продавачите по предварителния договор, изразяващо се в неоказване на съдействие и неизвършване на необходимите действия за учредяване на договорна ипотека върху имота, предмет на предварителния договор, в полза на банка, за да могат купувачите на изтеглят ипотечен банков кредит за остатъка от продажната цена. Приел е, че доказателствата по делото не установяват продавачите по сделката да са поемали задължения в този смисъл, неизпълнението на които да ги превръща в неизправна страна по договора. Приел е, че с развалянето на предварителния договор от продавачите не е отпаднало основанието за получаване на процесната сума доколкото същата е дадена в изпълнение на уговорена обезпечителна клауза /постигнато е съгласие заплатената авансово част от продажната цена по бъдещия окончателен договор да придобие качеството на задатък по предварителния договор/, доколкото задатъкът има и обезщетителна и санкционна функция и доколкото са се осъществили предпоставките на чл. 93, ал. 2 ЗЗД за задържане на сумата от продавачите по договора.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите не са формулирали правен въпрос, към който отнасят твърденията си за противоречивото му решаване от съдилищата и за значението на разглеждането му за точното приложение на закона и за развитието на правото. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи неправилност на въззивното решение и се твърди, че неправилността на решението е достатъчно основание същото да бъде допуснато до касационен контрол. В останалата си част изложението повтаря съдържащите се в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение – поддържа се, че същото е постановено в противоречие с чл. 55 ЗЗД и чл. 93 ЗЗД, при неправилен извод на съда, че предварителният договор е бил развален по вина на купувачите и при неотчитане на обстоятелството, че дадената при подписване на предварителния договор сума всъщност представлява авансово платената част от продажната цена, а не задатък по предварителния договор, поради което подлежи на връщане при разваляне на договора. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/.
Независимо от горното, за пълнота следва да се отбележи, че като доказателства за противоречива практика по идентични казуси жалбоподателите сочат въззивното и първоинстанционното решения по настоящото дело. В точка 3 на цитираното тълкувателно решение е прието, че не е налице противоречива практика на съдилищата, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси, тъй като тези актове не са влезли в сила. Други съдебни решения не са цитирани, нито са приложени към касационната жалба, а липсата на доказателства за наличие на противоречива практика също е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. А относно позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – същото е формално, изразява се в текстово възпроизвеждане на цитираната правна норма, поради което и при липсата на ясно и точно формулиран правен въпрос, не би могло да се приеме, че е налице и това основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 359 от 14. 04. 2010 г. по гр. д. № 2003/2008 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: