О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1174
София, 23.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври…………………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………
гр.дело N 201/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. А. И. от АК-София, е подало касационна жалба срещу решение № 422 от 04.10.2011 година по гр.д. N 864/2011 година на Благоевградския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 4250 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 674/2011 г. на районен съд Б., с което е отменено уволнението на Л. Х. Б. от [населено място], извършено със заповед № 88/07.11.2011 г. на изпълнителния директор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, ищцата е възстановена на длъжността „счетоводител”, а касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставането й без работа в размер на 1932, 48 лева – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответницата Л. Х. Б. от [населено място] не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, ГПК, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е записано, че материалноправния спор по делото е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд относно исковете по чл.328, ал.1, т.4 КТ, като са развити съображения по съществото на спора. По-нататък е посочено , че следва да се разтълкува смисъла на тази разпоредба, а именно какво следва да се разбира под „спиране на работата”. Не са развити конкретни касационни основания, нито са представени съдебни решения, които да обосновават становището на касатора.– т.2 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 по т.д. №1/2009 г. на ОСГКТК. В случая такова решение не е представено. Позоваването на решение на състав на ВКС от 2006 г. насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложеното решение, обаче, не е в подкрепа на това твърдение. В него се разглежда проблематика, свързана с началото на давностния срок за предявяване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, която няма отношение към формулирания от касатора въпрос. Освен това според закона възможността за отмяна на заповед за уволнение по инициатива на работодателя се свързва с предявяване на иск от работника или служителя пред съда. По този въпрос има задължителна практика на ВКС, обективирана в решения № 68 от 25.02.2011 г. по гр.д. № 33/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; № 304 от 27.06.2012 г. по гр.д. № 1265/2011 г. на ІV г.о. и др.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.11.2011 година по гр.д. N 11403/2011 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.