О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1174
София, 26. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 17 март 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2671/2008 г. по описа на ВКС, ІV гражданско отделение и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. М. като пълномощник на К. Т. В. срещу решение № 34 от 04.03.2008 г. по гр.д. № 1737/07 г. на Софийския апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен искът на жалбоподателя против А. ”М” за заплащане на обезщетение по чл. 121, ал.1, т.3 във вр. с чл. 104, ал.1 за разликата над 5 320 лв. до пълния предявен размер от 25 265 лв. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, тъй въпросът за периода, за който се дължи обезщетение при незаконно прекратяване на служебното правоотношение, е разрешаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на решение № 75 от 26.02.2008 г. на ВКС, ІV г.о, постановено по гр.д. № 456/05 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о, решение № 60 от 31.03.2005 г. на Великотърновския апелативен съд по в.гр.д. № 531/04 г., решение № 88 от 02.02.2007 г. по гр.д. № 2163/06 г.
Ответникът по жалбата А. “М” възразява срещу допускането на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна по делото против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловили изхода по делото, са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана във влезли в сила решения, постановени по сходни гражданскоправни спорове. В разглеждания случай тази предпоставка не е налице. Представените от касатора в подкрепа на твърдението му решения по гр.д. № 531/04 г. на Великотърновския апелативен съд и по гр.д. № 2163/06 г. на Софийски градски съд не могат да обосноват наличие на противоречива съдебна практика по приложението на чл. 104 ЗДСл преди изменението му в ДВ бр. 95/ 2003 г. , тъй като няма данни да са влезли в сила. Такъв извод не може да обоснове и приложеното решение № 75 от 26.02.2008 г. по гр.д. № 456/08 г. на ВКС, тъй като в него не е обсъждан въпросът за срока на обезщетението при незаконно прекратяване на служебното правоотношение – касационната инстанция се е произнесла по въпроса за базата, от която се изчислява дължимото обезщетение, като е прието, че това е брутната заплата, която служителят би получавал, ако не е бил уволнен.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 34 от 04.03.2008 г. по гр.д. № 1737/07 г. на Софийския апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен искът на К. Т. В. против А. ”М” за заплащане на обезщетение по чл. 121, ал.1, т.3 във вр. чл. 104, ал.1 ЗДСл за разликата над 5 320 лв. до пълния предявен размер от 25 265 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: