О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1175
София, 14.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври……………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 3977/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
М. В. Р. от [населено място] е подала касационна жалба, приподписана от адв. Св. И. от АК-София, срещу решение № 113 от 05.03.2014 година по гр.д. № 13/2014 година на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 1815 от 11.11.2013 г. по гр.д. № 3985/2013 г. на районен съд-П. в частта, с която В. М. Н. от [населено място] е осъден да заплати на касаторката сумата 2927, 62 лева, представляваща незаплатена сума по т.12 от споразумение № 7798 от 24.07.2007 г., ведно със законната лихва и разноските по делото. Вместо това е постановено решение, с което е отхвърлен изцяло иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата част, с която е бил отхвърлен иска до пълния предявен размер от 5697 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът В. М. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. И. от АК-П., оспорва касационната жалба с писмено възражение. Счита, че не са налице както общо /чл.280, ал.1 ГПК/, така и допълнително основание /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторката, поради следното:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулировка на въпросите, които да бъдат обсъдени в контекста на изискванията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В него са приповторени съображенията от касационната жалба за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност и необоснованост – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. Посочено е, че „…въпреки изричната клауза /№12/ в извънсъдебното споразумение за заплащане на всички разноски – което понятие включва както съдебни и деловодни, така и разноските, направени от съделителите по всички производства свързани с делбата по гр.д. № 1948/2001 г. по описа на Районен съд Плевен и Изпълнително дело № 20088160400128 по описа на ЧСИ № 816, съдът е отхвърлил искането ни за заплащането им в пълен размер”, както и относно „възможността договорните отношения да се изменят и прекратяват по допълнително появили се условия, критерии и съображения на една от страните, възникнали при самото изпълнение на договора, които са непосочени и/или неуточнени в договора, споразумението, спогодбата или в анекс към тях”. Тези оплаквания не кореспондират с решителните мотиви на въззивното решение.
Няма обосновка и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържан от касатора смисъл. Това е достатъчно, за да се отклони искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването. При този изход на делото касаторката дължи разноските за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 113 от 05.03.2014 година по гр.д. № 13/2014 година на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. В. Р. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на В. М. Н. от [населено място] адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лева /петстотин лева/ по договор за правна защита и съдействие от 22.05.2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.