О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1175
гр. София 15.12.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2212/2017 год.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Х. Т. и адв. С. Н., в качеството им на процесуални представители на В. Д. Б., против решение № 1203/23.02.2017 г. по гр.д. № 14200/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 29.08.2016 г. по гр.д № 67129/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 68 с-в и вместо него са отхвърлени предявените от В. Д. Б. против Предприятие „Я. и к.“ към [фирма] искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на заповед № ЧР-00234/30.06.2015 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата е прекратено трудовото ? правоотношение; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „чистач, производствени помещения“ в Ремонтна база София и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 407, 87 лв., представляваща непогасена част от обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение през периода от 03.09.2015 г. до 03.03.2016 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение и се иска неговата отмяна, като се твърди, че съдът не е съобразил договореното в колективния трудов договор. Претендират се разноски.
Като основание за допускане на касационна проверка се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с поставените въпроси: 1. „Законосъобразно ли е уволнението по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ в случай, че в колективният трудов договор изрично е предвидено изискването за предварително писмено съгласие от съответния синдикален орган и такова не е взето“; 2. „Могат ли в колективния трудов договор да се уговорят условия, които ограничават предвидената изрично в същия договор закрила на работника/служителя“. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано с позоваването на Тълкувателно решение № 4/17.12.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника – [фирма] – Предприятие „Я. и к.“, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационна проверка, а по същество жалбата е неоснователна. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с oглед предмета на предявените искове и е процесуално допустима. Подадена е нa 29.03.2017 г., преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
За да се произнесе с обжалваното решение въззивният съд е установил, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 , т. 2 КТ поради съкращаване на щата на длъжността „чистач, производствени помещения“. Посочил е , че след влизане в сила на приетото ново щатно разписание и извършен подбор, В. Д. Б. е била уволнена законосъобразно. Съдът е изследвал договореното в сключения и действащ колективен трудов договор. Противно на първата инстанция е приел, че разпоредбата на чл. 14, ал. 3, т. 5 К. изисква при равни други условия при прекратяване на трудовите отношения на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т.3 КТ с работници и служители – членове на поделенията на Синдикатите, страна по този договор, членували в тях повече от 6 месеца към датата на отправяне на писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, да се изисква писмено съгласие от съответното териториално ръководство. Взел е предвид, че Б. е била член на синдикалната организация и че писмено становище за уволнението ? не е изисквано,но е приел, че същото не е било и необходимо, доколкото не са били налице равни условия между лицата между които е извършван подбор. След като е достигнал до извод за липса на основание за прилагане на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ, съдът е изследвал законно ли е осъществено уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Обсъждайки доказателствата в съвкупност и поотделно е приел, че към момента на уволнението е било налице основанието „съкращаване в щата“, уволнението е извършено от компетентен орган и е извършен законосъобразен и правилен подбор по чл. 329 КТ. Достоверността на оценките в извършения от комисията подбор, отразени в съответния протокол, се доказват и от показанията на разпитания свидетел/заместник ръководител на ищцата/. При преценка на изложеното съдът е достигнал до извод за неоснователност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, която води и до неоснователност на акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Двата формулирани въпроса касаят приложението на закрилата, предвидена в чл. 333, ал. 4 КТ и дали в случая е необходимо да се изиска предварително разрешение на синдикалния орган, в който е членувала работничката, за да бъде същата уволнена законосъобразно. С първият въпрос,така както е поставен, се иска да бъде дадено различно тълкуване и анализиране на разпоредбите, съдържащи се в колективния трудов договор и в частност – релевантната чл. 14, ал. 3, т.5. Съдът обосновано е мотивирал извод какво се има предвид в използваното понятие „равни други условия“ и различна преценка не може да бъде направена в настоящото производство по чл. 288 ГПК, тъй като формирането на вътрешното убеждение на съда и преценката за правно-релевантните обстоятелства представляват дейност по същество на спора. Вторият въпрос, макар акцентиращ върху същата проблематика, съдържа в себе си вътрешно противоречие. Съдържанието на колективния трудов договор се определя от договарящите страни. Защитата, която се дава на членовете на синдикалните организации зависи от договореното. Следователно при сключен К. и наличие на трудов спор, съдът следва да приложи договорените разпоредби, като ги тълкува по такъв начин, че да достигне до действителното им съдържание. В съответствие с ТР № 4/17.12.2013 год. на ОСГК на ВКС,въззивният съд за да се произнесе по приложението на чл. 333, ал. 4 КТ ,е извършил преценка на съдържанието на договореното в сключения колективен трудов договор,поради което не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Следва да бъде посочено, че точното прилагане на закона, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК,на което касаторът се позовава бланкетно, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Съобразно изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати разноски на ответника по касация – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, определени съгласно чл. 37 ЗПрП вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 Наредбата към ЗПрП.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1203/23.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 14200/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. Д. Б. , ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] – Предприятие „Я. и к.“ разноски за настоящата инстанция в размер на 100 /сто лева/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: