3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1175
гр.София, 23.10. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгнев гр. д. № 583 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. А. срещу решение № 15 от 9.02.2012 г. на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 533 по описа за 2011 г., с което е потвърдено решение № 486 от 18.10.2011 г. по гр. д. № 1852/2011 г. на Районен съд-гр. Казанлък за отхвърляне на предявените от Е. И. А. против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на заповед за прекратяване на трудовото и правоотношение №016/21.06.2011 г., за възстановяването и на предишната работа и за заплащане на 4 203,36 лв. обезщетение за оставането и без работа.
Касаторът Е. И. А. твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Въпросите, по които според нея въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, са следните: Задължен ли е работодателят непосредствено преди предприемане на уволнение по чл.328, ал.1, т.1, 2, 3, 5 и 11 от КТ да изиска информация/ декларация/ от уволнявания дали към деня, в който му се връчва заповедта за уволнение, се ползва със закрилата по чл.333, ал.1 от КТ? Към кой момент се отнася закрилата по чл.333, ал.1, т.4 от КТ? Счита, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на цитираната от нея съдебна практика.
Ответникът по жалбата „Българска роза-С.” твърди, че не са налице основанията за нейното допускане, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да поиска отмяна на уволнението, възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение, Е. А. се е позовала на липсата на предварително разрешение за уволнението от инспекцията по труда, което е било необходимо, тъй като към датата на връчване на заповедта тя е била в отпуск по болест. Такъв отпуск за 21.06.2011 г. действително и е бил разрешен, но според показанията на свидетелката Л. на тази дата тя се е явила на работа в 8 часа сутринта, когато и е била връчена уволнителната заповед. В този момент тя не е представила болничния лист на работодателя, а е сторила това с куриер едва в два часа следобед. Следователно Е. А. не е започнала реално ползване на разрешения и с болничния лист отпуск за временна нетрудоспособност към момента на връчване на уволнителната заповед. Ето защо за нея е неприложима закрилата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ, която се отнася за случаите на реално започнало ползване на разрешения отпуск/ решение № 903 от 21.09.1995 г. по гр. д. № 437/95 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 259 от 30.10.2008 г. по гр. д.№ 96/2008 г. на 5 чл. състав на ВКС, решение № 719 от 2009 г. на ІV ГО на ВКС по гр. д.3464/2008 г./. След като ищцата не се е ползвала от закрилата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ, без значение е за изхода на спора е дали работодателят е бил задължен да изиска от нея информация за наличието на такава закрила. Следователно първият въпрос, поставен от касатора, не е мотивирал изводите в обжалваното решение за неоснователност на исковете, поради което този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
На втория въпрос в изложението на касатора е даден отговор в разпоредбата на чл.333, ал.7 от КТ, която е ясна и не се нуждае от тълкуване. Закрилата се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение и точно към този момент е преценил законността на уволнението съдът в обжалваното решение, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано и по този въпрос.
Посоченото от касатора решение № 22 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 722/2010 г. на ВКС касае процесуалноправния въпрос дали въззивният съд при приложение на ГПК от 2007 г. има право да разгледа възражение за давност, предявено като защитно средство за пръв път пред него от жалбоподател-ответник, който не твърди, че е налице хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК. Този въпрос няма отношение към настоящия случай. Другите две решения на Старозагорския и на Пазарджишкия окръжен съд касаят различна фактическа обстановка и няма данни да са влезли в сила. Ето защо допускането на касационното обжалване не може да бъде мотивирано и с противоречие между обжалваното решение с приложената от касатора съдебна практика.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 9.02.2012 г. на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 533 по описа за 2011 г., с което е потвърдено решение № 486 от 18.10.2011 г. по гр. д. № 1852/2011 г. на Районен съд-гр. Казанлък за отхвърляне на предявените от Е. И. А. против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на заповед № 016/21.06.2011 г. за прекратяване на трудовото и правоотношение, за възстановяването и на предишната работа и за заплащане на 4 203,36 лв. обезщетение за оставането и без работа.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: