О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1175
гр. София, 25.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, състав на гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3839/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. И. К. чрез адвокат Ж. Ж. срещу решение от 30.11.2012 г. по гр. дело № 6470/2012 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV – Б състав.
Ответникът Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело”, [населено място] не е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В приложението не са обосновани основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационен контрол.
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд е обезсилил решение от 16.12.2011 г. по гр. дело № 21405/2010 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 73 състав и е прекратил производството по гр. дело № 6470/2012 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV – Б състав, включително първоинстанционното производство, като процесуално недопустимо. За да постанови този резултат въззивният съд е приел следните мотиви: постановеното от първоинстанционния съд решение за отхвърляне на предявените от К. К. против Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело”, [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ е процесуално недопустимо; недопустимостта на исковете произтича от неосъществяване на правните последици на заповедта /заповед № ЧР – 09 – 237/22.04.2010 г. на изпълнителния директор на агенцията за прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „изпълнител – работник в кухня, отдел „Б.” – ПД Б., ТД – Б., ГД „Управление на социалните дейности на МО” по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване в щата, считано от 25.05.2010 г./ – прекратяване на трудовото правоотношение към момента на предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – 10.05.2010 г., тъй като уволнението е настъпило по – късно, на 25.05.2010 г.; към момента на завеждане на исковата молба, претенциите са били лишени от предмет; исковата молба е подадена преждевременно; недопустимо би било в случая по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК да бъде взет предвид настъпилия след завеждане на делото факт на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като той не представлява „факт, имащ значение за спорното право” по смисъла на цитираната законова разпоредба, а факт, пораждащ потестативното право, упражнено преждевременно от ищцата; заповед № ЧР – 09 – 237/22.04.2010 г. е отменена със заповед № 480/05.05.2010 г. по реда на чл. 344, ал. 2 КТ и дори и да се приеме, че не е установено връчването й, преди 25.05.2010 г., датата на прекратяване на трудовото правоотношение, достатъчно е издаването на такава заповед, уведомяването за нейното издаване е ирелевантно, тъй като последиците настъпват със самото й издаване.
Жалбоподателката е поставил следните правни въпроси: „Налице ли е правен интерес, от водене на иск от ищеца, когато към датата на предявяване на исковата молба, основният юридически факт липсва, но той е настъпил преди устните съзтезания / в частност дори преди отговора на ответника по чл. 131 ГПК/ ?”; Може ли работодателят, по свой почин да отмени заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, докато тече срока на предизвестието, т.е. докато все още съществува трудовоправна връзка между страните ?; В кой момент работодателят може да се възползва от възможността, която му предоставя чл. 344, ал. 2 КТ, по свой почин да отмени заповед за прекратяване на трудовото правоотношение: – след като прекратителния ефект е настъпил ? – или на по ранен етап, когато вече съществува трудово правоотношение, но е налице заповед с обявена дата, от която считано трудовото правоотношение, ще бъде прекратено ?; Може ли да бъде отменен един акт на работодателя, по свой почин, който все още не е произвел своето правно действие ?; След като в хода на производството по делото са настъпили факти, но след предявяване на исковете пред съда и са от значение за спорното право /прекратяване на трудовото правоотношение/, не следва ли да бъдат ценени и взети предвид при постановяване на съдебния акт ?”
Приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа допълнителни основания за допускане на касационен контрол. Касаторът е задължен да посочи, както общите основания /правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, релевантни за изхода на делото/, така и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване. Последните представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези – чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване – разрешеният правен въпрос от значение за изхода по спора / в този смисъл са разясненията в Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК, т. 1 /. За да се допусне разглеждане на жалбата по същество общите и допълнителни основания трябва да бъдат изложени и обосновани в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, т.е. изискването е за тяхната кумулативна наличност, тъй като въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд обуславят разглеждането им и от касационният съд единствено, когато страната ги е въвела в конкретна хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, респективно при обосновано от същата отклонение на съда от задължителна или казуална съдебна практика, съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, както и при настъпила след създаването й промяна в закона, а също така и при непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, за да се създаде съдебна практика по тълкуването й /в този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК, т. 1-4/. Приложената съдебна практика не е обсъдена в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с правни разрешения на въззивния съд и поради това не е посочено и обосновано в коя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК произнасянето на съда обуславя допускането на касационен контрол за разглеждане на жалбата по същество. Касационното обжалване е способ за селективен контрол от ВКС върху решенията на въззивния съд, т.е проверката за основателността на жалбата се предпоставя от наличието на посочените по – горе основания /предпоставки/ за допускането му. В отразеното по- горе ТР на ОСГКТК е разяснено, че ВКС не е длъжен и не може да извежда основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Липсата на мотивирано изложение на основанията по разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на съдебния акт.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30.11.2012 г. по гр. дело № 6470/2012 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV – Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: