О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1176
София, 26. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание 12 октомври 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4671/08по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. И. П. и Ю. С. П. са подали касационна жалба против решение № 197 от 10.06.2008 г. по в.гр.д. № 135/08 г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, тъй като в нарушение на разпоредбите на чл. 134, ал.2 и чл. 133, ал.1, б.”в”,”д” и “е” ГПК/ отм./ въззивният съд е допуснал свидетелски показания за разкриване на симулация , без наличието на писмен документ, изходящ от другата страна. Считат, че този въпрос е разрешен в противоречие с константната практика на ВКС, което обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Позовават се на решение № 83/ 20.02.1996 г. по гр.д. № 4199/95 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответниците по касация М. И. А. и П. П. М. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от жалбоподателите основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 577/ 26.10.2007 г. по гр.д. № 405/05 г. на Хасковския районен съд, с което са обявени за нищожни на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД упълномощителната сделка, оформена с пълномощно от 16.02.2000 г., заверено от нотариус С. , с което П. П. М. е упълномощен от М. И. А. да продаде собствения й апартамент, описан в пълномощното, сделката по предварителен договор за покупко – продажба на същото жилище, сключен на 16.02.2000 г. между М. И. А. и П. М. и договорът за покупко- продажба, оформен с нот. акт № 90, т.ІІІ, дело № 157/2000 г. на нотариус Ив. Б. , с който М. А. , представлявана от П. М. , продала на А. П. същото жилище. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между М е бил сключен договор за заем на сумата 1 500 лв. за срок от три месеца при договорена месечна лихва от 300 лв. и за да обезпечи вземането на кредитора А. е подписала пълномощно, с което го упълномощила да продаде собствения й недвижим имот, като на същата датата бил сключен и предварителен договор, с който тя поела обещание да продаде имота на М. За да обоснове този извод, въззивният съд се е позовал на свидетелски показания, като е приел, че в случая те са допустими при условията на чл. 134, ал.2 ГПК/ отм./, тъй като в делото се намират писмени доказателства, изходящи от другата страна, и такива, удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението на ищцата, че сделките са симулативни. Като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 134, ал.2 ГПК/ отм./ съдът е ценил сключеният между страните предварителен договор от 16.02.2000 г., в който е посочено, че в деня на сключването му М. е платил на продавачката сумата 2 400 лв. и се е задължил в тримесечен срок да й заплати остатъка от 5 600 лв., както и разписка – декларация от м. юли 2000 г., в която е записано, че “всички сметки са издължени и изплатени по пълномощното от 16.02.2000 г.”
Повдигнатият в касационната жалба процесуалноправен въпрос за допустимостта на свидителските показания за разкриване на симулацията е от значение за настоящото дело,а и по принцип за точното прилагане на процесуалния закон, но даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с практиката на ВКС, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В представеното от жалбоподателите решение на ВКС е прието, а това е и константната практика, че за да се допуснат свидетелски показания за доказване на симулация, е необходимо по делото да е представено писмено доказателство, изходящо от страната, на която се противопоставя, което прави вероятно твърдението за симулативност на сделката. Приетото от въззивния съд, че предварителния договор за продажба на жилището от 16.02.2000 г., подписан от ответника П, преценен във връзка с пълномощното от същата дата и разписката – декларация, може да служи като начало на писмено доказателство, не е в противоречие с тази практика.
По тези съображения не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 10.06.2008 г. по в.гр.д. № 135/08 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: