О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1177
София, 22.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3354/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5054/17.01.2013 г., подадена от адв. Л. С. – процесуален представител на ищцата И. Г. К. от [населено място], против въззивно решение от 14.11.2012 г. по гр.д.№1422/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №І-118-43/14.11.2011 г. по гр.д.№5608/2011 г. по описа на Софийския районен съд, 118 състав, с което са отхвърлени предявените от И. Г. К. от [населено място] против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата 8407,22 лева и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3450,66 лева, като неоснователни.
Въззивната инстанция е приела, че претенцията по главния иск е неоснователна като се е обосновала със събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза. Изводите си въззивната инстанция е обосновала с разпоредбата на чл.24 от Основните правила за устройството, ръководството и експлоатацията на постоянните общежития за работници и служители – ОПУРЕПОРС/Издадени от министъра на труда и социалните грижи, министъра на народното здраве, председателя на ЦС на Б. и председателя на Комитета за младежта и спорта, обн., ДВ, бр.69 от 2.09.1969 г., изм.. бр.14 от 19.02.1971 г. и бр. 24 от 26.03.1985 г./, съгласно която “работодателят установява размера на наема, в който се включват и разходите по поддръжката, осветление, отопление и студена вода, като само при наличието на топломери и електромери към отделните помещения разходите се заплащат от отделния консуматор по техните показания”. Освен това въззивната инстанция се е позовала на практика на ВКС – решение №136/04.6.2010 г. по гр.д.№4831/2008 г. на ІІ г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като е налице процесуалноправен въпрос , решаван противоречиво от съдилищата отнасящ се до правния интерес в процеса. Твърди се също така, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, изясняването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Сочи се, че в мотивите към обжалваното решение не е въведен нито един убедителен довод за игнориране на писмените доказателства, събрани по делото и касаещи направените на ищцата удръжки единствено за плащане на наем, а твърденията на противната страна не могат да бъдат споделени само на основание намиращите се в дружеството общи документи за плащани от последното на каквито и да са консумативи за собствените му имоти. Сочат се и други касационни оплаквания.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос за правния интерес в процеса не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, съгласно прието в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г.по тълк.д.№1/2009 г.на ВКС ОСГТК. Той не е поставян от страните по спора и не е бил предмет на обсъждане в мотивите на Градския съд. В останалата част изложението са наведени касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпроси от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в посочената част не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 14.11.2012 г. по гр.д.№1422/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав, по подадената от подадена от адв. Л. С. – процесуален представител на ищцата И. Г. К. от [населено място], касационна жалба, вх.№5054/17.01.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: