О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1177
Гр.С., 10.12.2015
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5520 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. М. срещу решение №.1452/22.07.15 по г.д.№.1541/15 на Варненски окръжен съд – с което е потвърдено реш. №.1965/25.04.13 по г.д.№.10713/12 на Варненски районен съд, 21с. – с което предявения от касатора иск с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен.
Ответната страна Б. А. Н. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е отхвърлен. Съдът е приел, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди от клевета – във връзка с която образуваното по тъжба на ищеца наказателно производство е било прекратено поради давност – поради което и всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД следва да бъдат доказани по общия ред. Посочил е какви са формите на клеветата от обективна страна /разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписване на неизвършено от него престъпление – което следва да бъде конкретно посочено и достатъчно индивидуализирано по време, място, начин и обща характеристика на извършване/ и е приел, че изнесеното в жалбата от 25.04.09 до Н. „Чисти ръце”, подписана и от ответника /в която се твърди, че се съдържат процесните клеветнически твърдения/, не съставлява клевета. Отразил е, че то представлява емоционален израз на негативна критика на поведението на ищеца – става дума за изразена отрицателна оценка във връзка с дейността му. Не е налице противоправно деяние по смисъла на чл.147 ал.1 НК, доколкото от съдържанието на жалбата не може да се приеме, че са разгласени позорни обстоятелства за ищеца, състоящи се в унизяващи и оскърбяващи го думи и изрази, накърняващи честта и достойнството му, както и общественото мнение за него. Не е налице и противоправно поведение по чл.146 ал.1 НК – обида, доколкото липсват квалификации, които могат да бъдат окачествени като обидни. Съдът е посочил, че самата жалба е подадена от бивши членове на кооперацията, жалбоподателите са поискали да им бъде възстановен внесения дялов капитал, това им е било отказано и те са потърсили съдействие и евентуално предоставяне на юридическа защита от адресата на жалбата – Н.”Чисти ръце”, [населено място] – предвид притесненията, че могат да загубят правото си да искат връщане на посочения капитал. Поради това съдът е заключил, че търсенето на такава помощ е право на всяко лице и не може да бъде окачествено като неправомерно действие. В. инстанция е намерила, че не е налице хипотеза и на твърдяното приписване на престъпление, доколкото от твърденията в жалбата не биха могли да се изведат такива, покриващи признаците на сочените престъпления изнудване и самоуправство. По делото не е установено и поведение на ответника, което да е станало причина за публично разгласяване на съдържанието на жалбата в пресата. При горните мотиви съдът е приел, че не е налице първият елемент от фактическият състав на чл.45 ЗЗД – противоправно поведение, поради което и искът е неоснователен.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС: „Трябва ли при постановяване на съдебния акт съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните? В случай, че приеме, че някое възражение не е основателно, не следва ли съдът да го обсъди в мотивите си?” Сочи практика /реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, ІV ГО, реш.№.164/4.06.14 по г.д.№.196/14, ІІІ ГО/.
Настоящият състав намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с изведените въпроси не е налице. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число и цитираната, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; той е длъжен да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други – за неосъществили се, всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд не е процедирал в отклонение от горецитираната практика. Въпросите се задават в контекста на твърдения, че ответникът е допуснал злоупотреба с право – която е противоправна, тъй като не е имал право да излага каквито и да е твърдения срещу касатора чрез жалба до Н. „Чисти ръце” – доколкото организацията не е надлежен орган на власт. В. съд, обаче, изрично е взел отношения по тези оплаквания. Посочил е, че подаването на жалбата е продиктувано от това, че като бивши член- кооператори жалбоподателите са поискали да им бъде възстановен внесения дялов капитал, това им е било отказано и те са потърсили съдействие и евентуално юридическа защита от адресата на жалбата – неправителствена организация за антикорупция – предвид притеснения, че могат да изгубят правото си да искат връщане на посочения капитал. При тези обстоятелства изрично е формирал извод, че търсенето на такава помощ е право на всяко лице и не може да бъде окачествено като неправомерно поведение. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че определено поведение не е противоправно. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК – не и в настоящата фаза по чл.288 ГПК.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а на ответната страна се дължат направените пред ВКС разноски в размер на 300лв. за адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1452/22.07.15 по г.д.№.1541/15 на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. М. М. да плати на Б. А. Н. 300лв. /триста лева/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: