О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1177
София, 26. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5003/08 г. по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 290 от 01.07.2008 г. по гр.д. № 3847/07 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 1530/04 г. и вместо него е постановено друго, с което Т. И. П. и И. К. К. са осъдени да предадат на Ц. М. Л. и М. Й. П. владението върху недвижим имот – празно дворно място с площ 625 кв.м., находящо се в гр. С., ж.к. “Л”, ул.”714”, представляващо УПИ пл. № 1* кв. 34, идентичен с имот пл. № 18, полигон 56 по плана на гр. С., м.”М” от 1987 г.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от адв. К. П. като пълномощник на Т. И. П. и И. К. К.. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите сочат, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, което обосновават с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по редица материалноправни и процесуалноправни въпроси: признал ищците за собственици на процесния имот без надлежно установена материалноправна легитимация; дал ход на нередовна искова молба, в която имотът не е бил индивидуализиран съобразно актуалния му градоустройствен статут и към нея липсвала актуална скица; приел, че заповедта, с която се оттегля стабилен административен акт, от който вече са възникнали права, е нищожна. Сочат решение № 2* от 13.10.1960 г. по гр.д. № 3461/60 на ВС, І г.о.; решение № 690/ 19.04.1999 г. по гр.д. № 74/99 г. на ВКС, V г.о.; решение № 1957/01.11.1995 г. по гр.д. № 2423/93 г. на ВС, ІV г.о.; решение № 3* г. по адм.д. № 2585/94 г. на Вс, ІІІ г.о.; решение № 762/ 25.09.1992 г. по гр.д. № 835/92 г. на ВС, ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно чл. 108 ЗС. Ищците са основали претендираното право на собственост на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 7, т.ІІ, дело № 117/01 г., продавачите по който са се легитимирали като собственици на имота с възстановено по реда на чл. 4 ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. право на собственост по силата на заповед № РД-43-4/ 02.02.2000 г. на кмета на Столична община.
Ответниците по иска, жалбоподатели в настоящото производство, са противопоставили самостоятелни права върху имота, като са твърдяли, че са придобили имота от друго лице, на което същият бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че са били налице предпоставките по чл.2 във вр. с чл.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за възстановяване собствеността на имота в полза на праводателя на ищците, от когото същият е бил отчужден по реда на ЗТСУ за изграждане на мероприятието “С”. Последващата заповед № РД-57-257/ 21.07.2000 г. на кмета на Столична община, с която същият сам отменил издадената заповед за отмяна на отчуждаването, въззивният съд е преценил като нищожна, по съображения, че не са били налице основанията по чл. 231 ГПК/ отм./, с които законът свързва отмяната на влязъл в сила административен акт по реда на чл. 32 ЗАП/ отм./ Изводът е обоснован с това, че производството по чл. 32 ЗАП/ отм./ е инициирано по молба на ответниците, но представените от тях писмени доказателства не установяват нови обстоятелства, от значение за реституционното производство, а именно към момента на издаване на заповедта по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността имотът да е бил частна, а не общинска собственост, тъй като не сочат на завършена процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост – издадените от ОбПК решения по чл. 18 ж ППЗСПЗЗ не са придружени със скица.
Повдигнатият в касационната жалба и изложението към нея въпрос относно възможността административният орган сам да отмени по реда на чл. 32 ЗАП/ отм./ издадения от него административен акт, не е разрешен с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 762/25.09.1992 г. по гр.д. № 835/92 г. Въззивният съд не е приел, че заповед № РД-57-257/ 21.07.2000 г. е нищожна поради липса на предвидена в закона възможност административният орган да отмени влезлия в сила административен акт, в каквато насока са изложените в касационната жалба доводи, а поради това, че упражнявайки правомощието си на косвен съдебен контрол върху нея, е достигнал до извод, че не са били налице условията на чл. 231 ГПК/ отм./. Поради това по отношение на този въпрос не е налице критерият за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Соченото от жалбоподателите основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не е налице и по отношение на вторият поставен въпрос, касаещ редовността на исковата молба. Постоянната практика на ВКС, израз на която са и представените от жалбоподателите решения № 690/ 19.04.1999 г. по гр.д. № 74/99 на ВКС, V г.о. и решение № 1957/ 01.11.1995 г. по гр.д. № 2423/93 г. на ВС, ІV г.о., действително приема, че исковете за собственост на недвижим имот се предявяват съобразно актуалното положение на имота по действуващия регулационен план на населеното място, както и че индивидуализирането на имота в исковата молба съобразно статута му по предходен план съставлява нередовност на исковата молба, която следва да бъде отстранена по предвидения за това ред, но в случая такава нередовност не е била налице. Непредставянето на скица на имота не съставлява нередовност на исковата молба и не е основание за оставянето й без движение.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна обжалване на решение № 290 от 01.07.2008 г. по гр.д. № 3847/07 г. на Софийски градски съд.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 290 от 01.07.2008 г. по гр.д. № 3847/07 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: