О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1178
Гр.С., 10.12.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5502 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. К. срещу решение №.1254/11.06.15г. по г.д.№.385/15 на Софийски апелативен съд, 8с. – в частта му, с която е отменено реш.№.3663/26.05.14 по г.д. №.5918/10, І-12с, СГС, в частта за отхвърляне на предявения от Д. А. Д. срещу И. К. К. иск за заплащане на сумата 22000лв. – платена цена за покупко-продажба на недвижим имот, от който ищцата е евинцирана, и искът е уважен ведно с лихви и разноски.
Ответната страна Д. А. Д. оспорва жалбата, вкл. с твърдения, че изложението на касационните основания не съдържа нито един формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.188 вр. с чл.192 ЗЗД за основателен и, след съответна отмяна на първоинстанционното решение, го е уважил. Съдът е приел, че ищцата е закупила от касатора недвижим имот, от който впоследствие е била съдебно отстранена. Е. е била осъществена предвид реализиране правата на трето лице – банка, върху процесния имот, чрез удовлетворяване от продажбата му, като ипотечното право е съществувало към момента на придобиване на имота от ищцата. Съдът е посочил, че с принудителното й отстраняване договора за покупко-продажба се счита за развален по арг. от чл.89 ЗЗД – според който, при двустранните договори, ако се погаси задължението на едната страна поради невъзможност да бъде изпълнено, договорът се счита развален по право. Отразил е и, че обстоятелството, че към момента на прехвърляне на собствеността трето лице е имало права върху имота /ипотека/, от който по-късно се е удовлетворило чрез принудителна продажба, обуславя извод за неточност на изпълнението на задължението да се прехвърли собствеността – което пък поражда задължение на продавача да върне цената. При това положение и с оглед липсата на твърдения и доказателства, че е имало достатъчно основание за предотвратяване на съдебното отстраняване /поради което не е налице хипотеза на чл.191 ал.2 ЗЗД за освобождаване от отговорност/, предвид безспорния между страните факт на плащане на цена от 22000лв. от ищцата, съдът е приел, че се дължи връщането й.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, в това число съдържащи се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност и свои становища по тълкуване и прилагане на съответни разпоредби. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1200лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1254/11.06.15г по г.д.№.385/15 на Софийски апелативен съд, 8с.
ОСЪЖДА И. К. К. да плати на Д. А. Д. 1200лв. /хиляда и двеста лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: