О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1179
София, 27.10.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1081 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №92 от 09.04.09г. по гр.д. №659/08г. на Софийски градски съд е отменено решението от 18.12.07г. по гр.д. №7742/07г. на Софийския районен съд и е отхвърлен предявеният иск по чл.109 от ЗС, с който ищецът „К” Е. е искал да застави ответника „Ч” АД да премахне електропровод, изграден в недвижим имот, собственост на ищеца.
Въззивният съд е приел, че след прехвърлителна сделка в хода на висящия процес, ищецът е останал собственик само на реална част от 3000 кв.м. от общо притежаваните първоначално 5000 кв.м. от имота, предмет на делото – ПИ №211 от кв.4 по плана на гр. С., м.”Л” – пътен възел с. М.. П. е, че в първоначалния имот, без съответно отреждане, без документи за проектиране и въвеждане в експлоатация, е изграден през 1992г. електропровод, отклонение от електропровод „Б”. Тъй като ищецът не е доказал, че този електропровод попада в неговата част от имота от 3000 кв.м. и му пречи да упражнява собствеността си, предявеният иск е отхвърлен.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от ищеца. В изложението към нея се поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВС по приложението на чл.121 от ГПК /отм./, сега чл.226 от ГПК, а именно: ТР на ОСГК № 79 от 30.12.1977г. по гр.д. №68/77г.; решение №1935 от 12.08.65г. по гр.д. №1053/65г. на І ГО; решение №2411/09.10.56г. по гр.д. №4746/56г. на ІV ГО.
Ответникът в производството „Ч” АД не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Процесуалноправният въпрос как следва да се процедира при прехвърляне на част от спорното право в хода на висящия процес и по какъв начин това се отразява на съдържанието на съдебното решение е въпрос, който обуславя изхода на правния спор. По него въззивният съд действително не се е съобразил със задължителната практика на ВС, отразена в ТР на ОСГК № 79 от 30.12.1977г. по гр.д. №68/77г., която е в смисъл, че при прехвърляне на спорното право в хода на висящия процес, делото продължава между първоначалните страни, като приобретателят може да замести своя праводател само с изрично съгласие на страните. В съответствие с това ТР на ОСГК е трайната практика на ВС и ВКС, че при такова прехвърляне спорът се разрешава съобразно правата на страните към момента на предявяване на иска, а постановеното съдебно решение обвързва приобретателя, дори да не е бил страна по делото. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №92 от 09.04.09г. по гр.д. №659/08г. на Софийски градски съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15лв. и да представи по делото вносната бележка, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: