3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр.София, 01.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5750 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 149 от 5.6.2015 г., постановено по в. гр. д. № 68 по описа за 2015 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия, втори състав, с което е потвърдено решение № 512 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 1215 по описа за 2013 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, за отхвърляне на предявения от [фирма] против И. Г. В. иск с правно основание чл.203, ал.2, предложение трето от КТ за заплащане на 47 464,22 лв. обезщетение за имуществени вреди.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:
1.Длъжен ли е въззивният съд да отстрани служебно направена от първоинстанционния съд грешна правна квалификация на иска? Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на ТР №1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
2.При иск по чл.207, ал.1, т.2 от КТ каква е доказателствената сила на протоколи от вътрешна финансова ревизия, с които се установява неистинност на записвания в счетоводни книги досежно установени неотчетени авансово получени суми от работник? Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса противоречи на решение № 493 от 23.11.2011 г. по гр. д. №586/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
Ответникът по жалбата И. Г. В. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ответникът И. В. е работил като автомонтьор, а след това-като началник ремонтно звено във [фирма]. В исковата молба, подадена от дружеството, се твърди, че ответникът е получил парични суми в брой на обща стойност 47 464,22 лв. и ги е изразходвал без правно основание и за цели, които не са свързани с изпълняваните от него трудови функции. В същия смисъл са изявленията на пълномощника на предприятието в проведеното на 1.4.2014 г. публично съдебно заседание на Плевенския окръжен съд/стр.657 по описа на съда/. С оглед на тези твърдения първоинстанционният съд е приел, че е предявен иск с правна квалификация чл.203, ал.2, т.3 от КТ-за обезщетение за вреди не при и по повод изпълнение на трудовите задължения. При изложените от ищеца факти дадената правна квалификация е била правилна, поради което не е било необходимо въззивният съд да дава нови указания на страните съобразно т.2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 4/2012 г. на ОСГТК. Ето защо по първия въпрос обжалваното решение съответства на задължителната практика на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
За доказване на предявения иск касаторът е представил към исковата молба
препис-извлечение от констативен протокол за извършена от [фирма] финансова ревизия от 21.10.2013 г., според което ответникът не е представил отчет за получени от него авансово парични суми в общ размер от 47 464,22 лв. Достоверността на това извлечение обаче е напълно опровергана от приетите по делото единична и тройна съдебно-счетоводни експертизи. Съгласно експертизите ответникът е бил включен в сметка 422- „подотчетни лица”, получените от него суми са отчетени с разходни документи, които са признати от счетоводството. Отчетените разходи са характерни за ремонтното звено-поддръжка и експлоатация на превозни средства. Счетоводното дружество, съставило протокола към исковата молба, е изготвило годишния финансов отчет на дружеството за 2013 г., в който фигурира вземане на ответника само в размер на 663,71 лв. По този начин съставителят сам е признал неистинността на този протокол. Въпреки това посредством отговора на втория въпрос касаторът желае съдът да кредитира протокола, вместо приетите по делото счетоводни експертизи. От съдържанието на експертизите обаче не се установява неистинност на записвания в счетоводни книги относно неотчетени авансово получени суми от работник, а напротив-неистинност на протокола, върху който касаторът основава исковата си претенция. Затова така формулираният втори въпрос не съответства на установената по делото фактическа обстановка. Няма и противоречие между въззивното решение и цитираното от касатора решение № 493 от 23.11.2011 г. по гр. д. №586/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. В това решение е прието, че отчетникът носи отговорност за извършените от него неверни счетоводни записвания, прикриващи липси, а в настоящия случай неверни записвания не са установени.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска.
Разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 149 от 5.6.2015 г., постановено по в. гр. д. № 68 по описа за 2015 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия, втори състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: