3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№118
С., 19.03.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1457 от описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. П. и Д. В. П., чрез пълномощника им адвокат М. Д., против решение от 22.10.2013 г., постановено по гр.д. № 3106 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав в частта, с която е отменено решение от 13.06.2008 г. по гр.д. № 6327/2007 г. на Софийски районен съд, 39-ти състав и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Л. П. С. против С. К. П. и Д. В. П. ревандикационен иск по отношение на 586875/702300 ид.ч. от апартамент № 81 в [населено място],[жк], [улица], вх.Д, ет.3, както и на иска за заплащане обезщетение за ползването на посочените идеални части за периода 2.08.2005 г. – 26.03.2007 г. в размер на 500 лв.
Ответникът по касационната жалба Л. П. С. оспорва същата по същество, но не е изразила становище по наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В. съд е констатирал, че С. К. П. и Д. В. П. са наследници по закон – съпруга и дъщеря – на В. С. П., поч. 1.07.2004 г., а с нотариално завещание, чиято автентичност е установена по делото, последният е завещал процесният апартамент на Л. П. С.. Приел е, че наследодателят е притежавал 586875/702300 ид.ч. от правото на собственост върху процесния апартамент, правоприемник на които по силата на направен в нейна полза завет е ищцата Л. С.. Изложени са съображения, че не следва да се разглежда заявеното от ответниците С. П. и Д. П. възражение по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството на В. П., тъй като завета е в полза на лице, което не е призовано към наследяване и наследството не е прието под опис съгласно изискването на чл.30, ал.2 ЗН, като при мотивирането на тези изводи, съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 1/4.05.2005 г. по т.гр.д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че ревандикационният иск е частично основателен за установените по делото права на ищцата и съсобственика С. П., както и третото за съсобствеността лице Д. П. са осъдени да й предадат владението им.
К. поставят въпросите: 1. доколкото наследството е открито на 1.07.2004 г., относимо ли е позоваването и прилагането на разпоредбите на ТР № 1/2005 г. по т.гр.д. № 1/2005 г., с което е обявена за изгубила силата си т.15 от ППВС № 4/1964 г.?; 2. представлява ли нотариалното завещание завет или е универсално завещание, включващо разпореждане с цялото имущество на наследодателя, предвид установената и безспорно приета по делото наследствена маса?; 3. прилага ли се правилото на чл.30, ал.2 ЗН в случаите на завещания с цялото имущество; 4. следва ли да се отхвърли ревандикационен иск, ако в хода на делото се установи, че ищеца не е едноличен собственик на вещта?.
Първият въпрос е свързан с преценка действието по време на тълкувателните решения, които се явяват задължителни за съдилищата. По този въпрос не е удостоверено наличие на противоречие с практиката на ВКС или противоречива съдебна практика. Не е обосновано и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а и отговор на въпроса е даден по законодателен път – чл.50, ал.1 от Закон за нормативните актове, като нормата е ясна и недвусмислена.
Вторият и третият въпрос също не могат да обосноват допускане до касационно обжалване, тъй като по делото не само, че не е поддържано, че завещанието е универсално, но и самите касатори в писмената си молба от 7.05.2009 г. са посочили имуществото – движими вещи – които са останали в наследството и не са предмет на завещателното разпореждане.
По четвъртия въпрос също не е удостоверено наличието на противоречие с практиката на ВКС или противоречива съдебна практика. Не е обосновано и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а и разрешение по този въпрос е дадено в практиката на ВКС по чл.290 ГПК, на която се е позовал и въззивният съд /решение № 58/14.03.2012 г. по гр.д. № 678/2011 г., ВКС, ІІ г.о./.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед обстоятелството, че въззивното решение влиза в сила с постановяване на настоящото определение, не следва да се разглежда искането на касаторите за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.10.2013 г., постановено по гр.д. № 3106 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав в атакуваната му част, с която са уважени предявения от Л. П. С. против С. К. П. и Д. В. П. ревандикационен иск по отношение на 586875/702300 ид.ч. от апартамент № 81 в [населено място],[жк], [улица], вх.Д, ет.3, както и иска за заплащане обезщетение за ползването на посочените идеални части за периода 2.08.2005 г. – 26.03.2007 г. в размер на 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: