4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр. София, 14.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 910 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, и [фирма], София, срещу решение № 503 от 25.10.2011г. по в.гр.д. № 600/2011г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 652 от 19.04.2011г. по гр.д. № 67/2009г. на Районен съд- Плевен и е признато за установено по отношение на касаторите, че ищецът по иска по чл.124, ал.1 ГПК, [фирма], [населено място], не им дължи сумата от 23 259,87 лева, поради недоставяне на количеството ел. енергия в обекта на потребителя.
В касационните жалби се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, съответно неправилно, поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано в изложението към двете жалби по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на спора: 1. Източникът на правоотношението между енергийното предприятие и потребителя на ел. енергия договорен ли е или е деликт и каква е правната квалификация на иска – чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.45 и сл. ЗЗД или е във връзка с договорно основание?; 2. Кой следва да поеме неблагоприятните имуществени последици от престъпно посегателство върху СТИ- потребителят, който го е извършил лично или чрез свои служители, или ощетеното енергийно предприятие?; 3. Ако в основата на преценката на съда при разглеждането на иска по чл.124, ал.1 ГПК е прието, че облигационните отношения са с договорен източник, а според наведените фактически твърдения те са с източник непозволено увреждане, става ли въпрос за разглеждане на недопустим иск и допустимо ли е ако източник на задължението е деликт, да се предявява установителен иск?; 4. Следва ли да се съобрази по делото въпросът за вината на потребителя и / или негови служители, в случай, че е налице доказано с влязло в сила присъда престъпление, в случаите, когато искът е за установяване на дължимост на сума за нанесени на енергийното предприятие щети от потребител, манипулирал средствата за търговско измерване?; 5. При установени елементи от фактическия състав на разглеждания иск, длъжен ли е съдът да установи размера на вземането на пострадалото лице, дори и при неангажиране от страна на пострадалия на подходяща експертиза, с оглед засиленото служебно начало?; 6. Алтернативно, ако се приеме, че правоотношението между страните е договорно, се поддържа, че няма уеднаквена съдебна практика по отношение на въпроса имат ли енергийните предприятия потестативно право на извършване на корекция на сметки за ел. енергия. Сочи се, че формулираните въпроси се решават противоречиво от съдилищата, съответно са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът, [фирма], [населено място], не взема становище по жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадена са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е прието, че корекционната сума не се дължи от ползвателя на ел. енергията, въззивният съд е приел, че не е установено той да е консумирал ел. енергия за процесния период в размер на начислената сума. Изложени са съображения, че за спорния период отношенията между страните се регламентират от ЗЕ и Наредба № 68 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи, издадена на основа на чл.116, ал.7 ЗЕ, които не предвиждат възможност за извършване на едностранна корекция на подадена ел. енергия и на сметките на потребителя за минал период, както и методика за това. Въз основа на това е направен извод, че не съществува възможност – законово основание, такава санкция да се уговаря в ОУ, които след публикуването им и влизането им в сила, и след присъединяването на потребителя към мрежата, стават задължителни за същия. Според решаващия състав, дори и установеното с влязло в сила решение по н.а.х.д. обстоятелство, че служител на ищцовото дружество е осъществил неправомерно въздействие върху уредите за търговско измерване на ел. енергия, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената на обекта ел. енергия, не може да послужи за установяване на периода на грешно измерване или неизмерване на ел. енергия, както и отчитане на реално консумираната ел. енергия. Посочено е, че съгласно чл.413, ал.2 НПК, решението по наказателното дело не е задължително за гражданския съд по въпросите за периода на неотчитане на СТИ и количеството реално консумирана ел. енергия от потребителя за този период, а само за това дали деянието извършено, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Въззивният съд се е позовал на задължителната практика на ВКС, според която клаузите в ОУ, даващи възможност доставчикът на ел. енергия едностранно да коригира сметките си за ел. енергия за минал период, без отчитане на реално консумираната ел. енергия, следва да се считат неравноправни по см. на чл.143, т.6, и т.18 ЗПП, а съгласно чл.146, ал.1 ЗПП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, какъвто не е процесният случай. Въз основа на това е прието, че клаузите на чл.25 от ОУ за използване на електроразпределителните мрежи и чл.17 от ОУ за продажба на ел. енергия са нищожни и като такива не обвързват страните.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Всички формулирани от касаторите въпроси, с изключение на последния, се основават на твърдението, че правоотношението, от което възниква вземането им за заплащане на доставена / разпределена ел.енергия, е деликтно, а не договорно. С Тълкувателно решение № 4/ 2012г. по т.д. №4/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия на договора, е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна. С оглед даденото разрешение с цитираното тълкувателно решение за договорния характер на правоотношението между енергийното предприятие и потребителя на ел. енергия, явяващо се задължителна практика, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав приема, че по отношение на въпросите за и свързани с характера на правоотношението не са осъществени релевираните от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. С приемането на посоченото тълкувателно решение е извършено уеднаквяване на практиката относно вида на посоченото по-горе правоотношение, в съответствие с която е постановено и обжалваното въззивно решение. Ето защо, по тези въпроси не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационен контрол, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос. С оглед формираната задължителна практика, във връзка с така поставените правни въпроси не е налице и нужда от преодоляването на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагане на правната уредба, непълнота или неяснота на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството.
Въззивният съд е разгледал спора на база на наведените в исковата молба от ищеца обстоятелства за наличие на договорна връзка между страните по спора, поради което не е налице и поддържаната от жалбоподателите евентуална недопустимост на атакувания акт, основаваща се на твърдението за произнасяне на съда на непредявено основание.
Въпреки, че разглеждането на въпросите за това кой следва да понесе неблагоприятните последици при престъпно посегателство върху СТИ и от значение ли е вината на потребителя или негов служител, ако с влязла в сила присъда е установено, че манипулирането на средствата за търговско измерване е извършено от тях, изрично е обвързано от жалбоподателите от твърдението, че източник на правоотношението е деликт, следва да се отбележи, че въпросите не се явяват и обуславящи изхода на спора. Това е видно от решаващите мотиви на въззивния съд, в които той по същество е приел, че наличието на престъпното деяние установява занапред, а не заназад неправомерното въздействие върху електромера и от там е направен извод, че липсва основание за корекция на сметките за минал период – преди престъпното деяние на служителя на потребителя. Въпросът кой следва да понесе неблагоприятните последици при престъпно посегателство върху СТИ от служител на потребителя не е бил предмет на обжалването въззивно решение, с оглед приетата от окръжния съд липса на такива последици за период, предхождащ деянието, за който период именно се търси от потребителя заплащането на ел. енергия в посочения във фактурите размер.
По отношение на въпроса дали при доказаност на вземането по основание, съдът следва служебно да събере доказателства за размера му, също не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Окръжният съд се е позовал на липса на основание- законово или договорно за коригиране на сметките за ел. енергия за процесния период, поради което изводът за недоказаност на вземането, не само по основание, но и по размер, не е обуславящ изхода на делото.
По последния въпрос дали енергийните предприятия имат потестативното право да извършват корекция на сметки на ел. енергия, е налице задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК и обективирана в: решение № 189/11.04.2011г. по т.д.№ 39/2010г. на ІІ ТО, решение № 79/11.05.2011г. по т.д.№ 582/10г. на ІІ ТО, решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/10г. на ІІ ТО, решение № 165/19.11.2009г. по т.д.№ 103/09г. на ІІ ТО, решение № 104 /05.04.2010г. по т.д.№ 885/09г. на ІІ ТО, която се споделя от настоящия състав на ВКС. Прието е, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика е лишено от законно и договорно основание, като клаузите в общите условия, като неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 З., са нищожни, съгласно чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД. Атакуваното решение е постановено в съответствие с цитираната задължителна практика, като наличието й води до недоказване на релевираните от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 503 от 25.10.2011г. по в.гр.д. № 600/2011г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.