4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 26.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 533/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 67 от 15.03.2012 г., постановено по в. т. д. № 22/2012 г. на Добрички окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 8 от 29.12.2011 г. по гр. д. № 1662/2011 г. на Добрички районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] обективно съединени искове за заплащане на сумите 19 211.31 лв. – дължима цена по договор за извършване на строителни услуги на обект в кв. Р., [населено място], и 7 909.61 лв. – обезщетение за забава за периода 12.04.2007 г. – 12.04.2010 г., и са присъдени разноски на ответника в размер на 1 500 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност на решаващия извод на въззивния съд за липса на сключен между страните договор за изработка. К. излага доводи за несъответствие на така направения извод с материалния закон – чл.293 ТЗ във вр. с чл.13, ал.3 ЗЗД и чл.14, ал.1 ЗЗД, и със събраните по делото доказателства, установяващи по несъмнен начин възникването на правоотношение по неформален договор за изработка с предмет възлагане и извършване на строителни работи на процесния обект. Твърди, че съдът е отрекъл сключването на договора, без да съобрази и прецени правилно подписаната от представител на ответника – възложител оферта от 16.04.2005 г., съдържаща предложение за видовете, количествата и единичните цени на подлежащите на извършване строителни работи; издадената от ответника фактура от 20.04.2005 г., послужила като основание за авансово плащане на част от цената на предложените с офертата строителни работи; споразумението от 03.06.2005 г., с което страните са се съгласили да развалят сключения помежду им договор занапред, без възражения от ответника – възложител срещу извършените до този момент работи.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е обосновано с твърдения за противоречие между произнасянето във въззивното решение и практиката в решение № 207/29.03.2005 г. по гр. д. № 1037/84 г. на ВС, ІІ г. о., и решение № 972/23.11.2005 г. по т. д. № 264/2005 г. на ВКС, ТК, по въпроса за формата и момента на сключване на договора за изработка. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено във връзка с въпросите : „1. Представлява ли плащането на авансова цена по писмена оферта на изпълнителя изрично конклудентно действие, установяващо съгласие за сключване на договор за изработка; 2. При наличие на писмена оферта за сключване на договор за СМР с посочване на видовете СМР и цената на всяка от тях за съответно количество като възнаграждение налице ли е оферта по пълния предмет на договора; 3. Представлява ли срокът на договора, при наличие на чл.69 ЗЗД, съществен елемент от съдържанието на договора; 4. При установено съгласие между страните по писмена оферта какво следва да се приеме за съдържание на сключения между тях договор; 5. Може ли да се приеме, че при наличие на сключен договор с постигане на съгласие върху писмена оферта впоследствие една от страните по договора може да заяви, че не е съгласна с някои от позициите на офертата.”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Добрички районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] срещу [фирма] искове за заплащане на възнаграждение /цена/ за извършени СМР на обект в кв. Р., [населено място], и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, Добрички окръжен съд е приел, че в хода на делото не е доказано сключването на договор между страните за възлагане и извършване на строителните работи, пораждащ задължение за ответника – възложител за плащане на претендираните с исковете суми. При формиране на изводите си по съществото на спора въззивният съд е изходил от разбирането, че договорът за изработка е неформален, но е преценил, че представените от ищеца писмени доказателства не установяват наличието на постигнато между страните съгласие относно съществените елементи на договора – видове, количества и стойност на СМР; възнаграждение на изпълнителя; срокове за извършване на работите и условия за заплащане на тяхната цена. За несъстоятелна е счетена защитната теза на ищеца, че сключването на договора следва да се приеме за доказано с неоспорената и подписана от представител на ответника писмена оферта от 16.04.2005 г., с която в качеството си на изпълнител е предложил да извърши на обекта в кв.Р. строителни работи, индивидуализирани по вид, количество и единична цена, както и с двустранно подписаната фактура от 20.04.2005 г., въз основа на която ответникът е платил авансово част от цената на оферираните СМР на стойност 12 000 лв. с ДДС. Изложени са съображения, че с авансовото плащане ответникът е потвърдил с конклудентни действия само съгласието си да сключи договор с ищеца при условията на офертата, но доколкото конкретните работи и възнаграждението на изпълнителя са останали неуточнени между страните, липсва съгласие за сключване на договора. Макар, че е обсъдил подробно свидетелските показания и заключенията на съдебно – техническата експертиза, подкрепящи твърденията на ищеца за реално извършени строителни работи на обекта в кв. Р., съвпадащи с предложените с офертата, въззивният съд е преценил същите за неотносими към факта на сключване на договора.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по първия въпрос, с който касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Уточнен в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът се свежда до това, съставлява ли авансовото плащане на възнаграждение, извършено въз основа на отправена от изпълнителя оферта за изпълнение на строителни работи, конклудентно действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на договор за изработка при условията на офертата. Въпросът е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявените от касатора искове по чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, а доколкото не е намерил изричен отговор в закона и в практиката на ВКС, същият съответства и на изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не следва да се допуска касационно обжалване по останалите въпроси, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Въпросът за формата и момента на сключване на договора за изработка с предмет СМР е относим към предмета на спора, но не е обуславящ за изхода на делото. Въззивният съд е посочил, че писмената форма не е условие за сключване на договора, в каквато насока е и произнасянето в представените с изложението решения на ВС и ВКС, а изводът, че не е доказано постигането на съгласие между страните за сключване на договор за СМР, е резултат от преценката на доказателствата. Поради обвързаността му с решаващата правораздавателна дейност на съда въпросът има отношение към правилността на решението, но не попада в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и по повод на него не може да се допусне касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Извън приложното поле на касационното обжалване са и останалите въпроси, въведени във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговорът на въпросите е обусловен изцяло от преценката дали офертата от 16.04.2005 г. доказва съгласие на страните за сключване на договор с предмет възлагане и извършване на спорните СМР и предполага проверка на правилността на направените в тази насока изводи на въззивния съд. С т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е отречена изрично възможността за допускане на касационно обжалване по въпроси, които касаят правилността на въззивното решение и в частност – обсъждането на доказателствата от страна на въззивната инстанция. Поради изложеното искането за допускане на касационно обжалване по формулираните в п.2 – п.4 въпроси е неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67 от 15.03.2012 г., постановено по в. т. д. № 22/2012 г. на Добрички окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 542.42 лв. /петстотин четиридесет и два лв. и четиридесет и две ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията производството ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :