2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
С., 02.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 януари две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5262/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Р. П., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV възз. с-в, № 3695 от 27.05.2014г. по в.гр.д. № 6621/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 45 с-в, от 08.01.2013г. по гр.д. № 34138/2011г., с което е осъдено [фирма] да заплати на Е. Л. В. сумата 5895,79 евро, представляваща неустойка по сключен между страните на 19.05.2009г. договор с нот. акт № 41/2009г.
Ответницата по касация Е. Л. В. в подадения писмен отговор от пълномощника й адв. А. Т. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Е. Л. В. против [фирма] иск по чл. 92 ЗЗД въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за продажба на недвижим имот с уговорена неустойка в полза на купувача в случай на забава на продавача с повече от един месец, в размер на 0,1 % на ден от продажната цена, но не повече от 6534 евро. Установена е забава при въвеждане на сградата в експлоатация, като за периода от 01.06.2010 г. до 29.10.2010 г. (151 дни) дължимото обезщетение е в размер на 5895,79 евро, която сума не надхвърля максимално уговорения от страните размер на неустойката. По направеното от дружеството-ответник възражение за невиновно неизпълнение на договорното задължение съдът е приел, че в тежест на длъжника е да докаже наличието на обективни причини, които са му попречили да изпълни задължението си на падежа. Приложената виза за проучване и проектиране единствено установява, че проектът е бил съгласуван със [фирма], но по делото не са представени доказателства в подкрепа на твърденията на ответника за последващ отказ на дружеството да газифицира сградата и възникнала необходимост от изготвяне на нов проект за изграждане на електрическа инсталация за отопление, както и за забава на общинската администрация да издаде исканото удостоверение. По тези съображения съдът е приел, че не е налице основание за освобождаването на ответника от отговорност.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение на приложената съдебна практика по материалноправния въпрос „дължи ли се неустойка, когато неизпълнението на договора не е по вина на длъжника”. С приложените решения е прието, че когато невъзможността е обективна и невиновна, тя не може да се вмени във вина на длъжника и той има право да се ползва от нормата на чл. 81 ЗЗД.
Върховният касационен съд намира, че не е налице твърдяното противоречие с представената съдебна практика. Както бе посочено по-горе въззивният съд е присъдил претендираната неустойка за забавено изпълнение на договора, поради липса на доказателства за невиновно неизпълнение на договорното задължение. И. е разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД като е приел, че същата предвижда освобождаване на длъжника от отговорност, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, но в случая длъжникът /касатор/, чиято е доказателствената тежест да установи наличието на обективни причини, които са му попречили да изпълни задължението си на падежа, не е представил доказателства в тази насока. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД в точния й смисъл и съгласно съдебната практика, но от фактическа страна не е приел за установени обстоятелства, изключващи отговорността на длъжника.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответницата е направила искане за присъждане на разноските по делото, но не е представила доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV възз. с-в, № 3695 от 27.05.2014г. по в.гр.д. № 6621/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: