3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
[населено място], 13.02.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№1772 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 от ГПК, вр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. С. Петрова срещу определение №233 от 04.04.2014г. по т.д. №618/2013г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на пълномощника й адвокат Б., за изменение на решение №37 от 07.02.2014г. по същото дело в частта за разноските. Частната жалбоподателка поддържа,че съдът неправилно е приел, че при липсата на договор за правна помощ между нея и процесуалния й представител, по утвърдения от МФ образец, е недоказано договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Поддържа, че е представила договор за правна помощ, в който е отразен размер на заплатеното от нея възнаграждение на процесуалния представител и този договор установява направените от нея разноски.
Ответникът по частната жалба Б. Н. С. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
С определение по т.д. №1773/2014г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение №37 от 07.02.2014г. по в.т.д. №618/2013г. на Варненски апелативен съд, съответно няма да бъде осъществена проверка на правилността на решението в производството по чл.290 от ГПК. Поради това настоящият състав следва да се произнесе с изрично определение по частната жалба на М. С. Петрова срещу определение №233 от 04.04.2014г. по т.д. №618/2013г. на Варненски апелативен съд с което е оставена без уважение молбата на пълномощника й адвокат Б., за изменение на решение №37 от 07.02.2014г. по същото дело в частта за разноските.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл.248 ал.3 от ГПК срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
За да постанови обжалваното определение, с което е отказал да измени решението си от 07.02.2014г. по т.д. №618/2013г., като присъди на жалбоподателката направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, Варненски апелативен съд, е приел, че тъй като липсва договор за правна помощ между нея и процесуалния представител, сключен по утвърдения от МФ образец, то на жалбоподателката – ищца по предявения иск, не следва да бъдат присъждани разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, а съгласно алинея трета на същата разпоредба ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска. В случая въззивният съд е намерил въззивната жалба за основателна, като е отменил първоинстанционното решение и е уважил изцяло предявения осъдителен иск, поради което на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски. Искане за присъждане на разноски е направено своевременно преди приключване на устните състезания, като на 10.12.2013г. страната е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, към който е представен и договор за правна защита и съдействие от 09.10.2013г., с посочен размер на договореното възнаграждение за процесуалното представителство във въззивната инстанция от 14 000 лева.
Неправилни са изводите на въззивния съд липса на доказателства за заплащане на възнаграждението, тъй като в договора за правна защита и съдействие е вписано, че е заплатен договореният хонорар от 14 000 лева в брой, което съгласно даденото разяснение в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно за доказване плащането на възнаграждението, като в тази част договорът има характер на разписка.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло като неправилно, като вместо това бъде постановено друго, с което Б. Н. С. бъде осъден да заплати на М. С. Петрова разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 14 000 лева.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №233 от 04.04.2014г. по т.д. №618/2013г. на Варненски апелативен съд с което е оставена без уважение молбата на адвокат Б., пълномощник на М. С. Петрова за изменение на решение №37 от 07.02.2014г. по същото дело в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. Н. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.25, адв. да заплати на М. С. ПЕТРОВА, ЕГН [ЕГН], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 14 000 лева /четиринадесет хиляди лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.