5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 6525/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 27.02. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 6525/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 5520/22.07.2014 год., постановено по в.гр.дело № 9353/2013 год. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав, с което е
– обезсилено решението от 18.04.2013 год. по гр.дело № 13561/2002 год. на Софийския районен съд, 59 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Р. М. срещу ответника Р. В. К., установителен иск за прогласяване за нищожен на договора за продажба на наследство от 27.02.1997 год. на основание противоречие с чл.23 ЗАдв/отм./, като сключен при явно неизгодни условия и в противоречие с адвокатската етика и е прекратено производството по него;
– оставено е в сила решението от 18.04.2013 год. по гр.дело № 13561/2002 год. на Софийския районен съд, 59 състав, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявения от М. Р. М. и Р. В. А. срещу Р. В. К. и С. Д. К. иск с правно основание чл.34, ал.1 ЗС за делба на следния недвижим имот: двуетажна масивна къща в [населено място], [улица] със застроена площ от 154.40 кв.м., с първи етаж, състоящ се от четири стаи, кухня, баня и тоалетна, втори етаж, състоящ се от четири стаи, кухня, баня и тоалетна с два входа, заедно с дворно място от 660.30 кв.м. и съставляващо имот № 8 от кв.353 по плана на [населено място], м. ГГЦ-Г-1, а по с кица 864 кв.м. и при съседи: [улица], Г. Г., Ю. П. и А. Г..
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите М. Р. М. и Р. В. А., представялвани от адвокат П. Д. Т., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите:
1. Нищожно ли е решението на съда по допускане на делба, след като по време на делото праводателят на ищцата е починал, а неговите наследници не са конституирани като страни при положение, че сделката, с която е придобита собствеността, е оспорена?
2. Ако съдът приеме, че М. М. не е получавала права на собственост от сделката, обективирана в нотариален акт № 65/2002 год. на нотариус С. М., длъжен ли е съдът да се произнесе относно нейната собственост като наследник на Н. Д. и да я конституира като страна в това й качество?
3. Допустимо ли е съдът служебно да възстанови правото на собственост на праводателя, ако при разваляне на договора, с който е отчуждил имота си, не е поискано такова връщане?
Ответниците по касация Р. В. К. и С. Д. К., представлявани от адвокат Р. Й. В. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците /сега касатори/ не се легитимират за собственици на ? ид.ч. от процесния имот тъй като с влязло в сила на 21.11.2011 год. решение на Софийския градски съд от 21.12.2006 год. по гр.дело № 757/2004 год. на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален договора за издръжка и гледане, сключен между Н. Д. и М. Р. М. по иска, предявен от наследниците му: съпруга Ж. П. и брат Р. М. /А. Д./ срещу нея и съпруга й Р. В. А., поради което има вещно транслативен ефект в отношенията между страните като е без значение, че наследниците по закон не са поискали връщане на разменените престации с оглед обратното действие на развалянето и настъпилото ново правно положение, а съгласно чл.220, ал.1 ГПК/отм./ това решение има задължителна сила за страните по него и техните наследници и правоприемници. Отчетено е, че пред първата инстанция не е заявявано изменение на иска съгласно чл.116, ал.1 ГПК/отм./, а наведеното за първи път във въззивната инстанция твърдение, че М. Р. М. е собственик на ? ид.ч. в качеството си на наследник по завещание от 30.09.1999 год. на Н. В. Д., е прието за недопустимо нещо повече – по иск на наследниците Ж. М. П. и Р. М. на основание чл.42, б.”б”, предл.2 във връзка с чл.25, ал.1 ЗН това универсално завещание е прогласено за нищожно като решението е влязло в сила на 22.04.2009 год., в който смисъл решения: на Софийския районен съд, 52-ри състав от 05.01.2006 год. по гр.дело № 438/2004 год., оставено в сила от Софийския градски съд, ІV-Б състав с решение от 28.09.2007 год. по гр.дело № 2650/2006 год., а въззивното е потвърдено от Върховния касационен съд с решение № 170/22.04.2009 год. по гр.дело № 6299/2007 год. на гражданско отделение. Направен е извод, че при това положение е безпредметно да се обсъжда дали ответниците семейство К. притежават право/а/ на собственост върху имота на основание чл.212 ЗЗД, освен това договорът за продажба на наследство не е оспорен в срока по чл.154, ал.1 ГПК/отм./ – първото по делото заседание, състояло се на 27.01.2003 год.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на представените: ТР № 122/01.12.1986 год. на ОСГК на ВС, свързано с приложението на чл.87, ал.3 и чл.88, ал.1 ЗЗД, в което е прието, че съдът не може служебно, без искане на страните, да се произнесе по връщане на разменените престации по двустранен договор, когато го разваля поради неизпълнение по съдебен ред (в случая неотносимо към производството за делба с оглед липсата на съсобственост от страна на ищците за процесния имот), а при постановяване на определението по допустимост настоящият състав съобразява приетото с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поради което приема, че с оглед процесуалното поведение на касаторите така формулираните въпроси са неотносими към искането за делба и към правните въпроси, обусловили изхода на делото.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство в размер на сумата 1 000 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5520/22.07.2014 год. по в.гр.дело № 9353/2013 год. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав.
ОСЪЖДА М. Р. М. ЕГН [ЕГН] и Р. В. А. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк][жилищен адрес] ет.VІІІ, ап.№ 21 да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на Р. В. К. ЕГН [ЕГН] и С. Д. К. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 000/хиляда/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ