4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София,10.03.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1361/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Ц. от [населено място] срещу решение № 2 от 17.01.2014 г. по в. т. д. № 385/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Сливенски окръжен съд решение № 42 от 17.10.2013г. по т. д. № 19/2012 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора Д. К. Ц. срещу [фирма], [населено място] и М. Т. М. от същия град частичен иск по чл. 419 ТЗ за солидарно заплащане на сумата 20 000 евро, като част от задължение в общ размер на 94 703 евро, произтичащо от водена между страните „Текуща сметка” за 2003 г.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, а също и поради необоснованост. Твърди, че съдът неоснователно се е позовал на приетото в първата инстанция заключение на графическата експертиза, без да отчете факта на оспорването й и без да уважи направеното във въззивната жалба искане за назначаване на нова такава експертиза, както и за назначаване на техническа експертиза във връзка с изпращането и получаването по факс на основното доказателство по делото – „Счетоводна справка” към 31.12.2003 г. Като незаконосъобразно определя позоваването от страна на въззивната инстанция на мотивите в Постановлението от 19.12.2012 г. за прекратяване на ДП № 91 от 91/2012 г. на ОД на МВР Г.. Релевира изрично оплакване и във връзка с преценката на събраните по делото доказателства, в т. ч. на разменената между страните кореспонденция по факс. К. изразява несъгласие и с извода на решаващия състав за погасяване на претенцията по давност, тъй като, според него, не е взето предвид обстоятелството, че с процесната фактура № 5 задължението е било отсрочено до 31.12.2009 г., от когато именно е започнал да тече 5-годишният давностен срок.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, без да е изрично аргументирано, допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: „1. От кой момент започва да тече погасителната давност на задължение, произлязло от приключила търговска сметка по чл. 419 ТЗ. Дали такова задължение има характер на „периодично плащане” и се погасява с тригодишна давност, или за него се отнася общият давностен срок – пет години, предвид, че е крайно салдо; 2. Каква доказателствена стойност ползва факс кореспонденцията при доказване на търговски и/или облигационни отношения; 3. Мотивите на Прокурорско постановление за прекратяване на досъдебно производство имат ли обвързваща доказателствена сила по отношение на гражданско-правната страна на спора”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 23.04.2014 г.
Ответникът по касация – М. Т. М. от [населено място] – не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Д. К. Ц. срещу [фирма] и М. Т. М. частичен иск по чл. 419 ТЗ за сумата 20 000 евро, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на твърдяните търговски отношения между страните през 2003 г., а също и сключен между тях договор за „Текуща сметка” по смисъла на чл. 419 ТЗ с оглед уреждане на тези отношения. Изводът на съдебния състав е обоснован с доказаната по безспорен начин неистинност (неавтентичност) на представената фактура /известие/ № 5 от 31.12.2003 г., съдържаща „потвърждение” на салдото по „Текущата сметка”, а също и с липсата на доказателства, че съставената от ищеца „Счетоводна справка” от 31.12.2003 г. е била изпратена по факса и получена от ответника без възражения.
Като самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск въззивният съд е преценил и погасяването на процесното вземане поради изтичането на предвидения в чл. 110 ГПК петгодишен давностен срок към датата на подаване на исковата молба, споделяйки приетото от първата инстанция, че същият е започнал да тече от изискуемостта на задължението – 01.01.2004 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Единственото поддържано от касатора основание за допускане на касационния контрол – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – е заявено бланкетно, с посочване само на законовия текст, без да е аргументирано наличието на предвидените в него две кумулативни предпоставки съгласно указанията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, което е достатъчно за да не бъде обсъждано.
Отделно от това, нито един от поставените въпроси не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото по смисъла на т. 1 от цитирания тълкувателен акт. Отсъствието на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на въпроса – дали претендираното от ищеца вземане има характер на периодично и съответно дали за него е приложима кратката 3-годишна давност – произтича от обстоятелството, че същият изобщо не е бил предмет на спор между страните в предходните съдебни инстанции и че е възприето именно становището на ищеца за приложимост в случая на общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Що се отнася до началото на давностния срок, изводът на съда, че същият е започнал да тече от 01.01.2004г., когато е настъпила изискуемостта на вземането, а не от твърдяната от касатора дата 31.12.2009 г., докогато същото е било отсрочено, е резултат от преценката, че такова отсрочване не е налице предвид неавтентичността на фактурата, с която то е направено. Следователно, този извод е относим към правилността на акта, чиято проверка е извън предмета на настоящото производство.
Ирелевантни за допускането на касационното обжалване са и останалите два въпроса: Въпросът за доказателствената стойност на факс-кореспонденцията на страните не е обуславящ, тъй като той касае принципно възможността правоотношението между страните да бъде установено чрез такава кореспонденция, която възможност във въззивния акт не е отречена, но е прието, че не е доказано получаването на факса, съдържащ процесната счетоводна справка, т. е. изводът е направен въз основа на конкретните доказателства. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК досежно въпроса за доказателствената стойност на мотивите на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство се дължи на обстоятелството, че позоваването от страна на въззивния съд на посочения акт на прокуратурата представлява само допълнителен аргумент в подкрепа на заключението на изслушаната по делото почеркова експертиза, установяващо с категоричност, че фактурата, на която се позовава ищецът, не е подписана от законния представител на ответното дружество.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2 от 17.01.2014 г. по в. т. д. № 385/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: