О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр. София, 16.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 859/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.247 ГПК и чл.248 ГПК.
Постъпили са молби от СО на К. в [фирма] – [населено място], за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 81 от 24.04.2017 г. и за допълване на определението в частта за разноските.
Молителят поддържа, че след получаване на препис от определението констатирал, че в диспозитива на същото е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на съда, постановил обжалваното въззивно решение – вместо „Бургаски окръжен съд”, погрешно е записано „Бургаски апелативен съд”, както и че съдът е пропуснал да му присъди разноски за адвокатско възнаграждение, които са поискани с отговора на касационната жалба и са доказани с приложени към отговора доказателства. Поради това моли за поправка на допуснатата грешка и за допълване на определението с присъждане на разноските.
Ответникът [фирма] оспорва молбите като недопустими с възражение, че разпоредбите на чл.247 ГПК и чл.248 ГПК са приложими само за съдебните решения, не и за определенията на съда. При условията на евентуалност изразява становище за основателност на молбата по чл.247 ГПК и за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Молбите са допустими – подадени са от надлежна страна и по отношение на молбата за допълване на определението в частта за разноските е спазен преклузивният срок по чл.248, ал.1 ГПК. Възражението на ответника за недопустимост на молбите е неоснователно, тъй като уреденият в чл.247 ГПК и чл.248 ГПК процесуален ред за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване/изменение на съдебното решение в частта за разноските е съответно приложим и за определенията на съда.
По молбата с правно основание чл.247 ГПК :
Молбата е основателна.
С подадена от [фирма] касационна жалба вх. № 1377/30.01.2017 г. е обжалвано въззивно решение № 6-127 от 23.12.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1798/2016 г. на Бургаски окръжен съд. Посочените обстоятелства са констатирани в мотивите към постановеното по делото определение № 81 от 24.04.2017 г., с което касационната жалба е оставена без разглеждане, но в диспозитива на определението вместо „Бургаски окръжен съд” погрешно е записано „Бургаски апелативен съд”.
Предвид изложеното и на основание чл.247 ГПК следва да бъде допусната поправка на очевидната фактическа грешка, като в диспозитива на определението се посочи, че въззивното решение е постановено от Бургаски окръжен съд.
По молбата с правно основание чл.248 ГПК :
В отговора на касационната жалба ответникът по касация и молител в производството по чл.248 ГПК СО на К. в [фирма] е направил искане за присъждане на разноски за производството пред Върховния касационен съд. Към отговора са приложени заверено копие от договор за правна защита и съдействие /без дата/, сключен с изготвилия отговора пълномощник адв. Р. Ц., и фактура № [ЕГН]/30.03.2017 г. В договора е отбелязано, че е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. с ДДС за целите на касационното обжалване на решението по в. гр. д. № 1798/2016 г. на Бургаски окръжен съд, което е „изцяло платено по банков път в посочена във фактурата, издадена за това, адвокатска банкова сметка на адв. Р. Ц.”. Фактурата е издадена за уговореното в договора адвокатско възнаграждение с посочване на банкова сметка в ТБ „Българо – американска кредитна банка”, но не съдържа данни възнаграждението да е платено. Не са представени и банкови документи, удостоверяващи постъпване на сумата 1 200 лв. по отразената във фактурата банкова сметка. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението; ако в договора за адвокатска услуга е вписано, че възнаграждението се заплаща по банков път, задължително се представят доказателства за това. В съответствие с цитираните указания и като е съобразил липсата на представени доказателства за извършен банков превод на адвокатското възнаграждение и за постъпването му по сметката на пълномощника – адвокат, при постановяване на определението за оставяне на касационната жалба без разглеждане настоящият състав на ВКС не е уважил искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. При отсъствие на доказателства за реално плащане на възнаграждението не е налице основание по чл.248 ГПК възнаграждението да бъде присъдено чрез допълване на определението, поради което молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 81 от 24.04.2017 г., постановено по т. д. № 859/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, като в първия абзац от диспозитива на определението вместо „Бургаски апелативен съд”, да се чете „Бургаски окръжен съд”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на СО на К. в [фирма] за допълване на определение № 81 от 24.04.2017 г., постановено по т. д. № 859/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :