Определение №118 от 43152 по тър. дело №2057/2057 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№118

София, 21.02.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.д. № 2057/2017 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Д., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 104 от 09.05.2017 г. по в.т.д. № 8/2017 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, в частта, с която е потвърдено решение № 820 от 04.11.2016 г. по т.д. № 604/2014 г. на Окръжен съд – Варна в отхвърлителната част на предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ – за разликата над присъдените от ОС-Варна 5 908.20 лв. и допълнително присъдените от АС-Варна 6 856.40 лв. до претендирания размер от 248 908.20 лева.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Изразява се несъгласие с изразеното от съда становище за невключване в баланса на дружеството – ответник учреден особен залог на търговско предприятие. Твърди, че е допуснато различно правно третиране на едни и същи по вид активи на дружеството и начина им на счетоводно отражение в баланса на предприятието, а именно по отношение на залога и по отношение на допълнително обезценени вземания в размер на 20 569.22 лв. Според жалбоподателката, въззивният съд неправилно е определил и себестойността на актива относно подобренията, осъществени през 2012-2013 г. в имота по нот.акт № 190 от 2009 г., които според нея следва да се оценят по справедлива цена. Счита последното за относимо и по отношение на останалото имущество на дружеството при реализиране на имуществените последици по чл.125, ал.3 ТЗ.
Искането за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните формулирани въпроси: 1. По каква цена трябва да се определи стойността на дълготрайните материални активи от имуществото на Е. при определяне стойността на дружествения дял съгласно чл.125, ал.3 ТЗ и следва ли ако един актив не е осчетоводен своевременно според изискванията на ЗСч, да намери отражение в баланса на дружеството, при положение, че не е обезценен в края на отчетния период от ръководителя на предприятието и 2. По каква цена трябва да се определи стойността на дълготрайните материални активи от имуществото на Е. при определяне стойността на дружествения дял съгласно чл.125, ал.3 ТЗ при липсата на данни за историческата цена на същите. Независимо от формалното позоваване и на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ в редакция преди изм. – ДВ бр.86/2017 г./, в изложението са цитирани само две решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, съответно приложени.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Съображения в подкрепа на становището са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на атакуваното решение въззивният съдебен състав на Апелативен съд – В. е приел за безспорно, че ищцата, в качеството й на наследник на починалия на 31.12.2013 г. неин баща М. Н. М. – едноличен собственик на капитала на [фирма], е изразила несъгласие да встъпи в членственото правоотношение на праводателя си и е титуляр на вземане по чл.125, ал.3 ТЗ.
По спора между страните, касаещ отделни компоненти от актива и пасива на дружеството и с оглед обхвата на въззивното производство, след преценка на приетите по делото експертизи, са формирани правни изводи в следния смисъл: За съответствие на приложимото счетоводно законодателство на действията на ответното дружество, свързани с липсата на осчетоводяване на обезпечено с договор за особен залог върху търговското предприятие на [фирма] вземане за неустойка в размер на 480 000 лв., тъй като това вземане няма ликвиден и събираем характер и не води до увеличаване актива на ответното дружество. Преценено е, че заложените активи вече са били ипотекирани в полза на О. АД за кредитен дълг на стойност 1 642 200 лв., водещо до обезценка на вземането от [фирма], както и, че счетоводното изключване на вземането от величината на дружествения актив е в съответствие с предвидения в чл.26, ал.1, т.3 от Закона за счетоводството принцип на предпазливост. Изводите са подробно мотивирани с оглед приетите по делото експертни становища и при съобразяване на обективния критерий за възстановимата стойност на вземането като финансов актив, предвид установената неплатежоспособност на дружеството –залогодател, с начална дата на неплатежоспособността – 31.09.2009 год.
Решаващият състав е приел за неоснователни възраженията на ищцата относно начина на определяне на себестойността на актива във връзка с подобренията в дружествен имот по нот.акт № 190/2009 г., осъществени през 2012 -2013 г. При съобразяване на формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС /решения по т.д. № 504/2008 г., ІІ т.о., по т.д. № 765/2008 г., ІІ т.о, , по т.д. № 468/2011 г., ІІ т.о. и по т.д. № 665/2012 г., І т.о., според която равностойността на дружествения дял се определя на база междинния счетоводен баланс към края на месеца, в който е прекратено членственото правоотношение на съдружника, като при съставянето на същия активите и пасивите на дружеството се отразяват по историческата им цена, себестойност, справедлива или друга цена според приложимите счетоводни стандарти, е застъпено становище, че себестойността не може да се определи чрез осреднени справедливи стойности на обичайните разходи за създаване на съответния актив. С оглед на това становище, подробно мотивирано, даденото от вещото лице К. Г. заключение е счетено за ирелевантно за определяне стойността на Д..
С оглед така формираните правни изводи на въззивния съд, поставените от жалбоподателката правни въпроси не могат да обосноват наличието на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Всъщност, видно от самото изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е, че въпросите са основани на твърдения за неправилност на атакуваното решение в неговата отхвърлителна част, предмет на касационната жалба. В тази насока не са съобразени в пълнота указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Освен това, въпросите са формулирани по принцип /абстрактно/, без отчитане на конкретните данни по делото.
Дори и да се приеме, че част от въпросите, касаещи определянето на стойността на дълготрайните материални активи от имуществото на ответното дружество, са по принцип относими към спора, като недоказана следва да се счете първата поддържана от жалбоподателката допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК / в редакция при изм. на ГПК – ДВ бр.86/2017 г./. Приложената към изложението практика на ВКС съставлява част от цитираните от въззивния съд решения и липсват данни, въз основа на които да се приеме, че тази практика не е съобразена при постановяване на атакуваното решение.
Предвид горното, настоящият състав на ВКС приема за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – В. решение по т.д. № 8/2017 година.
Независимо от изхода на делото, разноски на ответното дружество не се дължат, тъй като искането за присъждане на такива не е основано на надлежни доказателства, които да са приложени към отговора по чл.287, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 104 от 09.05.2017 г. по в.т.д. № 8/2017 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top