Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
916_11_opr288_74kt.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
С., 02.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 916 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Р. срещу въззивно решение от 17.02.2011 г. по въззивно гр.д. № 5466 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „в” състав, с което е потвърдено решение от 30.03.2010 г. по гр.д. № 48121 / 2009 г. на Софийски районен съд, 67 с-в., с което са отхвърлени искове по чл.74,ал.1,вр.ал.4 КТ и 344,ал.1,т.т.1,2,3 КТ.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна [фирма] не изразява становище по наличието на основания за допускан на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, първите три иска са неоценяеми, а искът за обезщетение е обусловен от иска за отмяна на уволнение.
С исковата молба се твърди, че преди да работи при ответника по трудово правоотношение, ищцата е работила на същата длъжност „оценител” в М. на отбраната (нататък МО) по служебно правоотношение, а и МО е едноличен собственик на капитала на [фирма], поради което и клаузата „със срок за изпитване 6 месеца” в полза на работодателя в сключения със [фирма] договор е нищожна, което обуславя и незаконността на уволнението на основание чл.71,ал.1 КТ и основателността на исковете по 344,ал.1,т.т.1,2,3 КТ.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, че между страните по делото не е бил налице сключен втори по ред трудов договор (няма предишен трудов договор със същия работодател), нито такъв при условията на чл.123 КТ – не е налице същото трудово правоотношение, поради което може да се включва клауза за срок на изпитване, поради което и липсва противоречие с нормата на чл.70,ал.5 КТ – клаузата за срок на изпитване не е нищожна, а действителна и прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71,ал.1 КТ е законосъобразно.
От изложеното е видно, че изведените от жалбоподателя въпроси не са обуславящи изхода от спора:
Следва ли да се зачита трудовият /служебният стаж на ищцата в МО на длъжността оценител в МО спрямо същите функции при ответника, т.к. тези функции са изнесени от МО и пренесени без каквато и да е промяна в ответното дружество.
Въпросът е без значение за изхода от спора, доколкото е прието, че трудовото правоотношение с предишния работодател е прекратено, а не е запазено в някоя от хипотезите на чл.123 КТ.
Във връзка със сливането на фигурата на бивш работодател с фигурата на принципал на търговското дружество – работодател : допустимо ли е въвеждане на срок за изпитване по чл.70 КТ за една и съща длъжност като съвкупност от трудови функции по смисъла на чл.123 и чл.123а КТ.
Въпросът е без значение, т.к. е прието, че е от значение кой е работодател по смисъла на пар.1,т.1 ДР КТ, а не кой е неговият собственик и че не е осъществена хипотеза на правоприемство, предвидена в чл.123 КТ и не е обсъждана хипотеза по чл.123а КТ – отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или концесия и 123а. КТ, нито е следвана да бъде обсъждана, т.к. не е наведена като основание на иска.
Като въпрос – наличието на висящо тълкувателно дело № 1 /04.10.2010 г. по прилагането на чл.61,ал.2.(изр.1) КТ – кой е работодател при наличието на висшестоящ орган, който подписва трудовия договор, респективно служебното правоотношение.
Въпросът е без значение, договорът на ищцата не е сключен при условията на чл.61,ал.2,предл.1 КТ.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 17.02.2011 г. по въззивно гр.д. № 5466 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „в” състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.